Странджата, Бръчков и останалите хъшове от повестта провокират наистина гениални мисли сред учениците:
„Постъпката ú не се поддава на никакви препятствия и тя извършва подвиг, като му взема пушката и му отнема мъжествеността.“
„Странджата бил болен от левкемия, но по това време няма химиотерапия. Единственото спасение е да умре за свобода. “
„Хъшовете тихо пиянстват в кръчмата и чакат да пукне топчето, за да започнат борбата.“
„Странджата може да е беден, но поне има лъжица в ръката си.“
„Макар да са заклети алкохолици, хъшовете са борци за свобода и трябва да се уважават“.
„Тъмно е. Всички кръчми са затворени – мъгла е. Хъшовете се готвят да се чукат“.
„Хъшовете от Вазовата повест „Немили-недраги“ нямат стабилен биэнес, а и нямат пари да започнат такъв, затова живеят така лошо“.
„Кръчмата е будна, защото Странджата хърка много силно“.
„Странджата иска другарите му да спрат да хулиганстват и да не се колят с ножове.“
„Хъшовете не вдигат въстание, защото били спирани от полицията.“
„Повечето хъркат, а Странджата издава свирещи звуци.“
„Баба Тонка била майка на повече от хъшовете.“
„Странджата е духовен баща на хъшовете,защото само при него хъшовете могат да намерят евтина бира и кисело вино.“
„Иван Вазов обичал да ходи по кръчмите и да събира материал за творбите си“.
„Странджата е мизерник“.
„На Бръчков му дават ролята на Станка и той я приема от добро сърце, понеже жена не би се намерила да се подложи на такова мъчение.“
„С речта си Странджата повишава мъжествеността както на своите сънародници, така и на читателя.“
„Вазов е мобилизиран като хъш в Браила“.
„Странджата дава топлина и нежност на хъшовете. Неуморният знаменосец премита пред вратата. Това показва, че по онова време мъжете както добре са водили битките срещу врага, така добре са вършили и домакинската работа…“
„Авторът използва момента, когато всички заспиват, за да вземе думата.“