Боксьор и биолог били на почивка в Египет в различни хотели по едно и също време. И се сблъскали с едни и същи проблеми:
Разказът на боксьора:
Седяхме си в стаята след залез слънце и виждам една мравка да пълзи по пода, толкова яки у нас нямаме. В началото не обърнах внимание, а после гледам още една, а зад нея още… Започнах да търся откъде идват. В резултат на кратко търсене установих: пълзят изпод вратата на балкона.
Взеха маратонката и започнах да ги унищожавам. Мравките, между другото, се оказаха много силни, удариш ги с чепика, а те полежат за секунда, после се изправят на крайниците си и пълзят като терминатори нататък по своите си дела.
Бих ги, бих ги, а те ставаха все повече и повече. Повиках на помощ сина си. Удряхме ги с два чехъла и така и не им се виждаше края. Цяла нощ воювахме без да спим.
На сутринта отидохме да се оплачем на хотелската администрация. Отидохме, показахме им, а на етажа вече нямаше нищо. Тези мравки през деня не се появяват и всички умрели явно са били отнесени. Решихме, че мравките са си отишли и се успокоихме.
На следващата нощ същата история. Слънцето едва залезе и те пак са там. Със сина ми отново на стража през нощта и отново не успяхме да се наспим добре. Оставихме няколко трупа като доказателство. Показахме на местните мравешките трупове, те дойдоха, погледнаха, повдигнаха рамене.
На третата вечер пак същата история. Не дочакахме утрото, хванахме администратора за яката и му показахме мравешката армия. На следващия ден ни преместиха в друга стая, а в старата наредиха а бъде третирана против насекоми.
Разказът на биолога
Виждам в стаята пълзяща мравка, знам, че те не ходят по една. Започнах да гледам къде са останалите и откъде изпълзяват. Разбрах, че пълзят от вратата на балкона.
Взех парфюма на жена си, напоих с него памук и втрих памука в прага, откъдето излизаха мравките. През останалото време спахме спокойно. Разбираш ли, мравките се ориентират по феромонната следа, ако я премахнеш и те ще престанат да пълзят в помещението.