Когато край теб свистят куршуми и смъртта дебне край ъгъла, няма как да не си истински. Вижте тези разтърсващи писма, написани на фронта:
Писмо на Атанас Буров до Смарайда Салабашева
Атанас Буров е единственият действащ депутат, който след обявяването на Балканската война се записва като доброволец на фронта. При Чаталджа оцелява по чудо, след като вражески куршум уцелва металната му запалка в горния джоб. Писмото до любимата му Смарайда Салабашева, дъщеря на полковник Стефан Салабашев, е написано на 23 октомври 1912 г. по време на поход към южната граница.
Мила моя,
- Аз съм вече в полка си от 3 – 4 дена. Де се намираме – забра¬нено е да пишем, достатъчно е да ти кажа, че наближаваме Цариград и че турците отстъпват пред нас по цялата линия.
- Да ти кажа, че съм щастлив – ще те излъжа: не мога да бъда щастлив далеч от теб. Но те моля да вярваш, възлюбена моя, че ако не беше това обстоятелство, аз можех искрено да кажа, че съм щастлив. Аз съзнавам, че изпълнявам съвестно дълга си, а това е много важно за моето вътрешно настроение. Самото ми идване в полка подействува ободрително на офицери и войници. Чувствувам, че съм полезен. Най-сетне преживявам впечатления единствени и незабравими, участвувам и наблюдавам съвсем от близо това страшно героично нещо, а същевременно величестве¬но, което е войната. В подробности нямам възможност сега да влизам, но ще имам материал да ти разправям с часове.
- Сега е чуден слънчев ден. Днес сме на почивка след няколко денонощни походи и престояване на позиции. Войниците правят полски упражнения.
- Пред нас се разстила необозаримо поле. Нощес за първи път спах непробудно 10 часа, под палатка, завит с твоето одеяло и облечен в кожухчето, което знаеш. Сега съм отпочинал, бодър и здрав и мисля за теб, мила моя, с всичката нежност, която заслужаваш и на която душата ми е способна.
- Бъди весела, не тъжи, вярвай в Бога и съдбата, която не би ни събрала, ако смяташе да ни раздели.
- Тате* не съм виждал, но научих, че е жив и здрав и че командува бригада.
- Целувам на майка ръка и й пожелавам кураж. Поздрави децата и Стефка, а ти приеми сърцето и душата на любещия те Атанас.
Пощенска картичка, изпратена от Александър Римшев до неговите родители
Александър Римшев е български моряк, който през 1913 г. участва в обсадата на Одрин. От фронта той изпраща тази картичка до роителите си, която днес е експонат във Военноморския музей във Варна:
„Мили ми родители,
Приемете тая картичка за спомен от войната, В най-големият студ през зимата съм правил бомби за тоя проклет турчин ги хвърляхме от аеропланите в Одрин изобщо върху неприятели. Зимата не исках да ви пиша, че се занимавам и с това, за да не мислите още повече като правя и пълня тия бомби да не се убия, но Слава богу нищо не се случи. Картичката не е ясна, защото този, който ни снимаше беше много истинал, така че прибърза, но нищо това е спомен. Не е хубав, но е скъп.
С поздрави ваш Саша.“
Писмо на Борис Дрангов до неговата съпруга Райна
Борис Дрангов е велик български офицер, блестящ военен тактик и голям патриот, за когото нямало по-силна любов от тази към Отечеството. Загива през Първата световна война, докато отбранява участъка край река Черна (Южния фронт). Това писмо на полковник Дрангов до жена му Райна е написано на 17 август 1903 г. по време на Илиденско-Преображенското въстание:
„Мойта невеста,
Ти отлично знаеш как стоят работите в нашата родна земя. Там юнашка кръв се обилно лей. Никога по усилно време за майка Македония не е било. Аз отлично чувствам това и като нейн мил син, не мога да не се притека на мъченическия й зов.
Аз заминавам, мойта драга невеста!
В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага.
Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят. Бъди разумна, живей економично, тури си за цел в живота – да отгледаш децата – и ти ще намериш в това щастието си.
Целувам теб и децата най-горещо.
Борис“.
Писма от Одрин на Генчо Стайнов
Генчо Стайнов е виден гражданин на Казанлък, който участва в обсадата на Одрин по време на Балканската война. Тези писма до жена му Райна са писани буквално няколко дни преди започване на военните действия:
19 септември 1912 г. (малко след мобилизацията в България):
Както ме виждаш съм добре. Днес две дружини заминаха./б.р. 30 Шейновски полк се мобилизира в Т. Сеймен и от там дружините му тръгват за границата/ Вероятно и ние утре заминаваме с най-голям ентусиазъм и ура.
1 октомври 1912 г.
Отгде ти пиша, то не е нвоя работа. Ние военните пазим в голяма тайна нашето разположение…Турците са много страшливи и ние от великодушие не желаем да ги нападнем. Чакаме да се посъвземат и приготвят, защото ние като рицари, проникнати от най-аристократическо благородство не искаме да се борим с неприготвен противник.
3 октомври 1912г.
Тук стоим вече десет дена в пълно бездействие. Офицерите се делят на три групи: едни, които вярват и очакват, че ще има война, други, които не вярват и смятат, че ще се размине някак, и трети, които не могат да твърдят ни едното, ни другото. Последните по – скоро според настроението си менят убеждението. Аз изобщо съм бил винаги склонен да вярвам, че всичко ще мине по мирен начин. Нали така беше и през 1908 година, когато княз Фердинанд се провъзгласи за цар и обяви независимостта на България. И тогава пак бях мобилизиран и пак по тия места на границата бяхме струпани и очаквахме султанът да се разсърди и да ни нападне. Но той се уплаши, призна независимостта ни и ние след няколко седмици се завърнахме по домовете си. Та и сега султанът може пак да се уплаши и да даде свобода на Македония и Тракия. Та че сега остава за мене един открит въпрос: скоро ли ще се върнем по домовете си.