По време на интервютата за работа работодателите често задават клиширани и откровено глупави въпроси. Ако трябва да им се отговаря честно, то отговорите няма никак да им допаднат. Сега ще се убедите:
1. Защо избрахте точно нашата компания?
Вие тъп ли сте? Пуснах си автобиографията на поне десет места. Където ме вземат по-бързо и по-изгодно, там ще ми е най-добре.
2. Как смятате, защо трябва да изберем точно Вас?
На вас не ви ли трябва работник? Ми аз съм точно такъв. Работник. Трябва да изберете мен, защото съм по-умен от всички онези, на които сте задали този стандартен въпрос. И по-умен от Вас, между другото, защото няма да си позволя никога да задавам подобни глупави въпроси.
3. Каква заплата бихте искали да получавате?
2,5 милиона долара на година или поне колкото президента на САЩ. Що за въпрос? Естествено, че искам да получавам толкова голяма заплата, колкото може да ми платите. Така че без хитротийки: Вие казвате цената, аз Ви казвам съгласен ли съм, или не.
4. Защо напуснахте предишната си работа?
Да отговоря честно: малка заплата или отсъствие на кариерен растеж, или безперспективност, или не се сработих с колектива, или не се харесахме с шефа. И какво? Няма как да знаете ще се сработя ли с Вашия шеф, с колектива или с кучетата им. И няма да узнаете, докато не пробваме.
5. Къде виждате себе си след 5 години в нашата компания?
Още един често срещан въпрос: а какви са плановете на компанията за идните 5 години? Няма такива. Тогава, щом сами не знаете какво ще стане с вас след 20 години, ще я има ли компанията и в каква ниша ще се занимава, то аз откъде да знам?
6. Какви са вашите постижения на предишната Ви работа?
Автобиографията явно не е достатъчна, ясно. Е, добре. Работех отлично и се справях великолепно със задълженията си. Ето това са ми достиженията! Но ще ви разочаровам: при правилно ръководство и добра работа никакви достижения не са необходими! Трябва да се работи, а не да мислиш за глупости и достижения!
7. Как си представяте Вашия началник?
Изобщо не искам да си го представям, честно. За мен няма никакво значение как изглежда. Важно е наистина да бъде началник: да може ясно и точно да формулира своите задачи. Що се отнася до другото, си го представям как с велурени ботуши язди капибара из офиса си.
8. Какви са Вашите достойнства?
Умея да свиря на арфа и плювам на поне 15 метра дължина. Мърдам си и ушите като малкия Митко Цонев в „Таралежите се раждат без бодли“. Ако Ви е нужна моята квалификация, то тя е описана в автобиографията. Ако Ви трябва още нещо, то може да ме попитате за него. А ако сами не знаете какво Ви е нужно, то ме извинете, но не мога да Ви помогна. Формулирате скрити и неясни желания – май Ви е необходим психиатър.
9. Какви са недостатъците Ви?
Трудно правя тен. Имам добър тенор, съседите се оплакват, но в консерваторията казаха – какъв талант! И още: когато ям гореща супа, сърбам шумно.