В живота ни обичайни неща, с които сме свикнали и за които не се запитваме защо изобщо са ни нужни. Не е ли време да се отървем от тях?
Предупреждението за вредата от цигарите
Благодарим, но сме наясно! И сега, понеже сме възрастни, можем сами да решаваме по какъв начин да вредим на здравето си, без подсказките на Министерството на здравеопазването. До момента не е известно по света да има дори един човек, чийто път към ада да е бил пресечечен от ужасната картинка или стряскащия надпис. А че тези надписи и картинки ежедневно развалят настроението на милиони, е факт.
Ненужните копчета на дистанционното
Нормален човек ще бъде напълно щастлив, ако на дистанционното има пет копчета: „усилване“, „намаляне“, „следващ канал“, „предишен канал“ и „включване/изклюване“. Ок, може да се добавят и „муте“ и „настройка“, както и онези с цифрите… но всички останали бутони са от Лукавия. Защо Еволюцията стои безучастно? Тя ни помогна да се отървем от опашката, време е да изчисти и дистанционното ни от тези паразити.
Различните зарядни за телефон
Седем различни зарядни за телефон? Ето ти легален начин за тормоз над населението. Добрата новина е, че вече започнаха да ги стандартизират, но все още на прага на всеки офис има по една загубена душа, която с треперещ глас търси „тънко“ за „Нокиа“ или „Ериксон“, а не за „Сони Ериксон“. Ужас!
Избягването да се споменава някоя марка
„Популярно светско списание“, „периодично издание“, „мъжки ежемесечник“. Какви ли не евфемизми се използват само да не се каже например Maxim. Имаме и още: „голям мобилен оператор“, „производител на газирана напитка“, „компютърна корпорация с лого на отхапана ябълка“. Тук нещата са ясни: медиите си налагат автоцензура, за да не ги глобят за скрита реклама, но това не прави нещата по-малко абсурдни.
Свалянето на обувките на летището
Извинете ме, любимите ми обувки са ботушки, завързани до коленете, но тъй като днес ми предстои полет до Лондон, си обух джапанки, че са по-лесни за сваляне. За какво изобщо е всичко това?!? Заговор на прозводителите на конспирации? Какво е това, което можем да сложим в обувките си, а не можем да напъхаме в гащите си… А беше време, когато през митническия контрол можеше да се мине с блатни ботуши и с бълбукащи контейнерчета над 100 милилитра. Не за това си мечтаеха братята Райт!