Република Албания в Източна Европа е малка страна на Балканския полуостров. През по-голямата част от историята си, Албания е управлявана от други страни и империи. Столицата й е Тирана.
География
Албания граничи с Гърция, Република Македония, Косово и Черна гора. За западна граница ú служи Адриатическо море. По-голямата ú част е планинска. Най-високата планина е Кораб с връх голям Кораб, издигащ се на височина 2764 м. Единствената ниска област в тази страна е разположена по крайбрежието. Най-дългата река е Дрин. Албания има топли, сухи лета и меки, влажни зими.
Растения и животни
Някога по-голямата част от Албания е била покрита с гори. След векове на сеч и паша на домашни животни в много области сега има само храсталаци и нискостеблени растения. Съществуващите гори са дъбови, букови и борови.
Ловът е оставил малко диви животни, с изключение на тези в отдалечените гори. Срещат се вълци, чакали, диви свине, мечки, елени и подобни на кози животни, наречени диви антилопи. Мекият климат обаче привлича много птици.
Население
Населението на Албания се разделя на две главни групи: северните гети и южните тоски. Всяка група говори на свой собствен диалект, или вариант на албанския език. Групите на малцинствата, включително власи и гърци, съставляват около 8 процента от населението на Албания. Към 39 на сто от албанците са мюсюлмани. Другите са източноправославни, римокатолици или нерелигиозни.
Икономика
Албанската икономика е една от най-бедните в Европа. Повече от половината работещи са фермери. Главните селскостопански култури в Албания са зеленчуци, зърнени храни, пъпеши и картофи. Овце, кози, едър добитък и домашни птици са основните домашни животни.
Албания произвежда тъкани, стъклени изделия, кожа, желязо, стомана и офис оборудване. В мините й се добиват хром и мед. Югозападната част на страната е богата на нефт и природен газ.
История
Илирите, древните прадеди на албанците, вероятно са първите хора, населявали днешните земи на Албания. Гегите са илири, които се установяват на север. Тоските са илирите, заселили се на юг. Римляните нахлуват през II век пр. Хр. През 395 г. Римската империя се разделя на две половини. Албания остава в източната част – Византийската империя. По-късно България и Сърбия контролират областта.
Към края на XIV век Албания става част от Османската империя. Османците управляват страната в продължение на почти 500 години. Албания получава своята независимост през 1912 г. През 1928 г. президентът се обявява за крал Зогу I. След като Италия напада Албания през април 1939 г., Зогу избягва от страната. Германия я владее от 1943 до 1944 г.
През 1944 г. комунистическият лидер Енвер Ходжа застава начело на албанското правителство. Той ръководи Албания в продължение на четири десетилетия. През този период комунистическата страна е отрязана от останалия свят. След смъртта на Ходжа през 1985 г. Албания подновява отношенията си с много страни.
През 1998 и 1999 г. избухват сражения между сърби и албанци, живеещи в Косово. По това време Косово е автономна сръбска област, граничеща с Албания. По-голямата част от населението й се състои от етнически албанци. Много от тях се преселват от Косово в Албания. През 2008 г., за голяма радост на албанците, Косово обявява своята независимост от Сърбия.