Една история за отслабване от дневника на жена и нужно ли е изобщо да отслабва.
Да отслабнеш ли, или да не отслабнеш, това е въпросът! А може би килограмите, с които искаш да се разделиш, съвсем не са излишни?
Никога не съм била слаба, но и нямам навика да се отказвам от храна. Но веднъж реших – трябва да се избавя от излишните килца.
Първите опити
„1 август, сряда. Отидох на работа и веднага се отправих към дъската, на която е изписано менюто. Ура! Днес има яхния и „шопска салата“. Едва дочаках да обядвам.
Дълго си мислех какво да си взема: яхния или шопска? Взех и едното, и другото. По-добре да не вечерям.
Не успях да седна на масата с двете чинии, когато изведнъж се появи Спас от отдел продажби. Не е мачо, естествено, но има нещо в него… От половин година си обещавам да отслабна и да покоря сърцето му. Сега той седи до мен и гледа чиниите ми. Сигурно си мисли: „Ще изяде ли всичко тази мазна крава?“ А на неговия поднос има само салата и борш.
И изобщо как мога да ям в присъствието на мъжа на мечтите си? В паниката си скочих. Промърморих, че спешно трябва да отида при шефа.
С мъка си купих кутия бисквити и огромен шоколад. Изядох всичката сухоежбина“.
„2 август, четвъртък. Не, отдавна се убедих, че този кантар трябва да се изхвърли! Счупен е! Не може да съм качила две кила за два дни! Трябва да мина на строга диета: сурова елда, залята с гореща вода.
Казват, че нея мога да я ям в неограничени количества – дори една кофа. Хм, кофа сурова елда… Ужас!
Спас днес пушеше на стълбите с Марина от счетоводството. Тя е много стройна. По-млада от мен с пет години. За какво да ям сурова елда, ако Спас не говори с мен? Може би аз също трябва да почна да пуша? Казват, че помага за отслабването…“
„3 август, петък. Днес не обядвах. Ще им покажа на всички! Ще стана много по-стройна от Марина.
Вечерта една приятелка ме покани у тях на торта. Купих си нискокалоричен хляб. Нека Деси си яде тортата, аз ще се наслаждавам на нейната компания и на хляба“.
„4 август, събота. Вероятно трябва да се примиря с факта, че диетата не е за мен. И стройната фигура също. Не мога да се откажа от сладкото.
Вчера Деси ми разказа за приятелка, която била стройна, но след раждането на второто си дете така напълняла, че трябвало да си сменя целия гардероб. И тук се замислих: какъв е смисълът да се отказвам от яденето, ако след раждането тъй или иначе ще се пукаш по шевовете? С една дума, изядохме по две парчета торта, по пет бонбона, кутия шоколадово сирене, десертно блокче.
„5 август, неделя. Звънна сестра ми. Посъветва ме да общувам по-малко със стройни девойки и да излизам повече с по-дебели от мен. Вероятно е права. На фона на дебеличките аз ще изглеждам стройна без всякаква диета.“
„6 август, понеделник. Реших да започна да пуша: може би ще отслабна. Отидох на стълбите: там пушеше Марина. Те ме изгледа презрително. Даже не се реших да я помоля за цигара. Покрай нас мина Спас. Кимна на Марина. Погледна ме с любопитство: „А ти, Галя, какво правиш? Дишаш ли?“ Изглежда и пушач не става от мен.
Днес ни дадоха премия. Реших да го отпразнувам в „Макдоналдс“. Купих си биг мак, картофки, ванилов коктейл, филе от риба, две парчета пай с вишна. Трябва да се утеша след стреса…“
„7 август, вторник. Ах, защо съм се родила такава мазна! Днес отидох в магазин за дънки. Продавачът беше такъв пич… Даже забравих за Спас! Реших задължително да си купя нещо от този каубой. Поинтересувах се от дънките.
Той ми подаде едни гигантски панталони: „Мисля, че ще ви стане този модел. Той добре прикрива бедрата…“ Аз изстенах. Как може да е толкова нетактичен! Младежът видимо прие моя стон като израз на недоволство то стоката. Започна да ме уговаря:
„Прекрасни дънки! Вижте каква тъкан! Никога не се протрива откъм вътрешната страна на бедрата!“ Не, мен никой никога не ме обича…
Излязох от магазина без да си купя нищо. Затова пък пазарувах от супермаркета. Три пици, шоколад, пакет бисквити и книгата „Да отслабнем за седем дни“.
„8 август, сряда. Спас ме покани на по кафе в бара! Ура! Но аз отказах. Надменн казах, че не пия кафе. Не мога да ям пред мъже! Той повдигна рамене и отиде сам. В началото бях убедена, че постъпих правилно. После започнах да се съмнявам: може би трябваше да отида с него и да си поръчам минерална вода?“
„9 августа, четвъртък. В една книга млад фотомодел всяко утро бягала по улиците в полиетиленов костюм. Потила се и така изгубила килца. Може би трябва да предприема този метод?
Полиетиленов костюм нямам. Но пък имам непромокаеми ски панталони и ски яке. Ще минат за полиетиленови. Решено: от утре започвам да бягам“.
„10 август, петък. Утрешното бягане премина много зле. След пет минути ме заболя лявата страна и не бягах, а се влачих прегърбена. Двама ученици казаха подире ми: „Тази лелка как кълчи кълки!“ Възрастна жена изказа предположение, че съм пияна.
Вечерта се измерих – 69,900. заслужаваше лис и мъката за сто грама?“
„11 август, събота. Гледах предаване за фитнес. Водещата каза: може да тренирате бедрата си постоянно. Стоиш, например, на работа и бавно разтягаш мускулите. Постепенно бедрата стават стройни и твърди като стомана. Реших да превърна знанията в дела“.
„12 август, неделя. Ходих на вилата. Седях на дивана в метрото и започнах да стягам и разтягам бедрата. Дупето също напрягах! Дълго си напрягах мускулите, но изведнъж възрастна дама отляво демонстративно стана и си тръгна, стискайки устни.
Затова пък младежът отдясно се оживи и започна да докосва коляното ми. Хм… Явно не разбраха, че правя тренировка“.
„13 август, понеделник. Колежка ни разказа за евтин фитнес с басейн. Спас ме погледна и ме попита: „А ти ще ходиш ли?“
Ето, че вече и той ми намеква, че трябва да отслабна. Нацупих се и казах, че нямам време за това. Спас се огорчи: „Жалко, сам не ми се ходи в басейна. Ако беше с мен…“ Чувайки го, Марина се оживи: „Ела с мен!“ Е, не съм ли тъпа?“
„14 август, вторник. Днес се събудих и реших, че всичко е за добро. Едва не се реших да сложа бански пред Спас.
Въобще, за какво са ми тези мъже? Трийсет години съм живяла без тях и още толкова ще преживея. Има и други удоволствия… Спомних си, че в хладилника ме чака пица с колбаси…“
„15 август, сряда. Вчера в книгата „Вие сте самото съвършенство!“ прочетох, че хората сами си създават проблемите. Програмират се за неуспеха. А аз си казвам рпез цялото време „Дебела крава!“ От това и дебелея. Ако си повтарям, че съм стройна бреза, всичко ще се нареди.
През целия ден си шептях, че съм стройна бреза. После си пеех: „Аз съм толкова красива днес…“ Ще завърша с това, че си пеех на глас и по време на работното събрание. Не много силно, но седящата до мен Марина се усмихна“.
„16 август, четвъртък. Четох в списанието за харасмънт. Това е когато жените на работа са тормозени сексуално. В статията имаше много полезни съвет за това как да се борим проблема.
Каква несправедливост! Едни не искат да ги тормозят, а други като мен нямат нищо против харасмънт. От страна на Спас примерно. Но тях никой не забелязва. Всичко получават кльощавите: и красота, и любов, и харасмънт“.
„17 август, петък. Реших да ина на диета. За пореден път. Но тук ми позвъни Деси и ми разказа за приятелка, която, седейки на диета, изгубила осем килограма. А след това изпаднала в жестока депресия. От авитаминозата. Първоначално попитах Деси знае ли диетата, по която нейната приятелка е отслабнала.
После отидох в кухнята и се замислих. С депресия Спас няма точно мен да обича. Дори да съм стройна. Изядох две понички и с крем и парче салам“.
„18 август, събота. Претеглих се. 70,200. Но какво значение има? Звънна ми Спас. Иска да се срещнем! В „Макдоналдс“!
Първоначално не знаех как да реагирам. Промърморих: „От дете не съм била в Макдоналдс!“ Но Спас се учуди: „От дете? Та аз те виждам при всяка премия там!“ Всички тайни излизат наяве…“
„19 август, неделя. Срещата със Спас мина отлично! И важното е, че не се притеснявах да ям в негово присъствие. А после му признах, че го харесвам отдавна.
Ама какво! Излиза, че не трябва да се раждаш стройна, а нестандартна.