Карирани панталони, значки с Ленин, зали за тренировки и ненавист към неформалите. Само в Съюза, където съветското и западното се претопяват в чудноват котел, би могло да се появи движението на люберите – културисти от покрайнините, които си поставили за цел да очистят столицата от билбордове, прически гребен, брейк денс и тежка музика.
Как мускулите са се поставили в услуга на комунистическата идеология? Защо ватенката е най-добрата дреха за любера? И какво общо има с това паркът „Горки”?
Брат любер
„Самият аз съм никой, но ни наричат „любери”. Ние сме просто люберецки момчета. Преди 10-15 години сме започнали да ходим да се бием в Москва и Московска област, бащите ни още разказват за това. И сега ходим. Но не бием всички наред…, а само онези, които не ни харесват. А на вас харесват ли ви тези, които ходят с вериги, целите в капси или боядисани? Тези, които позорят страната.”
Този текст е писмо на 16-годишен жител на подмосковния град Люберци, публикувано във вестник „Комсомолская правда”, януари 1986 година. След публикуването му цялата страна заговори за люберите – културисти от работническото предградие, обявили война на всичко „не наше”.
– В Люберци културизмът винаги е процъфтявал, малко преди началото на 80-те – си спомня преди няколко години в разговор с автора на този материал Анатолий Клюйков – „чичо Толя”, неизменният треньор на спортен клуб „Любер”. – Любимо сборно място на момчетата бяха пясъчните кариери На пет километра от града. Там имаше плаж и още през 70-те всяко лято беше пълно с мускулести момчета.
Много заводи, железопътна гара, малка отдалеченост от Москва, градът на съблазни и пороци. Идеално място за зараждане на агресивно общество, където са на почит големите бицепси, бръснатите глави и нормалността, както я разбират по тези места. Някъде от 1982 годинаредовните пътувания на люберецките момчета в Москва започват да придобиват „идеологически” характер. Това вече не са нападения просто за развлечение. Пътуванията се превръщат в „борба за идея”, а именно „борба с младежта, която позори съветския начин на живот” – пише Дмитрий Громов, изследовател на субкултурата на люберите.
За жителите на Люберци през първата половина на 80-те Москва е разсадник на всякакви нечистотии. В парка „Горки” се събират метълисти, пънкари, рокери. В „Лужники” – скейбордисти. На Арбат танцуват брейк денс. И всички се разхождат с вериги, значки, скъсани дънки и странни прически.
„Люберите отиваха на концерти, виждаха ги в кафенетата, дискотеките. През 1986 година буквално всеки ден ставаха сбивания между люберите и неформалите – си спомня Владислав Кузмин,брейкър и жертва на люберите през 80-те. – Любимото им сборно място беше кафене „Годишните времена” в парка „Горки”. Какво ли не правеха тогава: вземаха модните тогава очила на брейкърите, стрижеха дългокосите, закачаха момичетата. На празниците пристигаше цяла тълпа люберци. Заставаха на Кримския мост, скандираха нещо, биеха който им падне.”
Химията и другите науки
През зимата на 1987 година люберецката милиция прави серия проверки с цел да установи колко нелегални места за тренировки функционират в града. Милицията открива около 40 зали за тренировки и записва над 500 посетители. Повечето са разположени в мазета, като някои от тях са заети чрез самонастаняване без да бъдат уведомени комуналните организации.
„Най-добър вариант беше да се намери мазе в нежилищна сграда. Тогава проблемът със звукоизолацията се решаваше от само себе си – припомня си атмосферата на люберецките зали потребител на форума за бодибилдинг Steel Factor.– Когато удариш желязото в пода, то гърми силно: бам, бам. А ако първият етаж над мазето е населен, не минава без разправии с живущите.”
Друг често срещан проблем били ниските тавани – те не са подходящи за изпълнение на набиране от стоеж и редица други упражнения. Според легендите люберецките момчета решавали този въпрос като изкопавали ями посред залата. Заставали с щангите в ямите и вече не стигали тавана с ръка.
„В субкултурата още в началото се формираха две групи: „спортисти” и „хулигани”, пише в една от статиите си Дмитрий Громов.– Първите си поставяха като главна цел спорта, стремяха се към резултати. За вторите спортът беше само средство за постигане на другата цел – победа в сбиванията.”
Според Анатолий Клюйков в средата на 80-те години в залите започнали да идват много хора. „Имаше хора, които растяха много бързо, буквално за година и половина-две правеха големи мускули. За такива всичко беше ясно – химия.”
Символика
Движението на люберите има свой герб и химн. Гербът представлява триъгълник с пресичаща го щанга и надпис „Любер” отдолу.
Думите на химна са следните:
„Родихме се и израснахме в Люберци,
центъра на грубата физическа сила.
И вярваме, ще се сбъдне мечтата ни,
ще стане Люберци център на Русия.”
Мода
Култът към физическата сила с нейното прилагане на практика довел до особена люберецка мода. През лятото се носели анцузи и потници, за да се виждат мускулите им. Разграбвали се тениски с филмовите герои Командо и Рамбо. Има сведения за популярност сред люберите на белите ризи с тесни вратовръзки, но най-вероятно това е по-късна измислица на кинематографите.
През зимата носели ватенки, плетени или кожени шапки и широки карирани панталони (наричали ги още „одеяла”). Хората, чиято младост е била през 80-те, и досега си спомнят с носталгия за ватенките – топли и удобни, те спасявали от удар по време на сбиване и правели раменете на мъжете по-широки. Обичали да препасват ватенките с армейски колани: така визуално талията ставала още по-тънка, а раменете – по-широки. Армейският колан се използвал и при сбиванията. Намотавали го на ръката си като кастет или го размотавали над главата си. Тежката тока на колана работела като боздуган.
Кожените шапки се смятали за парадно облекло. При пътуванията в Москва слагали плетени шапки, които сред народа се наричат „годонки”. Така в масовите сбивания по-лесно различавали чуждите от своите. Широките карирани панталони от плътна тъкан станали най-известната част от гардероба на люберите. Тези панталони били произвеждани масово от съветските тъкачни фабрики. Люберите ги носели като противопоставяне на западните варени дънки и джинсите.
Също такова противопоставяне станали комсомолските значки с Ленин. Заради значките люберецките бригади (или канторите, както те сами се наричали) често били вземани за комсомолски дружинки. Значките въобще били популярни по онова време. Неформалите носели други значки – с атрибутиката на рок групи, с надписи на английски.
Вестник „Събеседник” от 1987 разказва как типичният любер може да изкара малко пари: той отнемал значката на неформала под предлог борба със Запада, а след това я продавал на друг неформал. Цената на значката стигала до 10 рубли – при цена на един хляб 20 копейки.
Люберите и изкуството
По различно време дейността на люберите намира отражение в произведения на изкуството.
Групата „ДДТ” в албума си „Стопяване на ледовете” от 1990 г. има композиция „Мамо, мамо, аз обичам любер”:
„Подарява ми верижки, подарява ми значки,/ в коженото му яке звънят петачки./ Всяка нощ от Москва ми донася трофей/ вражески скалпове на пънкари и хипита./ Мамо, мамо, мамо,/ аз обичам любер.”
Група „Любе” („Люберци”) споменава люберите в песните си „Гражданска отбрана” („Ей, брат любер”), а също и рапърът Рома Жиган. В изключително патетичния му клип са показани боксьори и се внушава мисълта: Люберци – ето мястото, където са живели истински момчета.
Фактически животът на люберите е възпроизведен в белоруския филм „Казвам се Арлекино”. Главният герой, живеещ в работническо селище, отива да „укротява” неформалите в града и там се влюбва в необикновено момиче.
Сега
Според различни преценки около 70% от посетителите на люберецките зали през 1990 г. са били привлечени към криминални групировки, свързани с рекет. „Първите лидери на ОПГ излязоха от отбора на културистите през 1991 г. В най-добрите времена люберецките момчета имаха 150 активни единици, които при необходимост можеха да съберат още пет пъти по толкова млади момчета” – пише Сергей Дишев, автор на книгата „Бандитска Русия”.