И думите, подобно на хората, имат своята история и съдба. Те могат да имат роднини, богато родословие или пък да бъдат кръгли сирачета. Думата може да разкаже за своята родина, за своя призход, за своята съдба. Сега ще едни думи, навлезли в българския език, които крият в себе си факти, останали незабелязани…
Бридж
През XIX век бриджът бързо става популярен в Европа: първо на Балканите и във Франция, а след това и в Англия. Първоначално англичаните, както и руснаците, наричали играта „бирич“ (biritch). В Древна Русия така казвали на глашатая, вестоносеца.
По-късно британците преименували играта на „руски уист“, а още по-късно се появил съвременният вариант „бридж“. Сработил универсалния закон на асимилацията: труднопроизносимото „бирич“ островитяните наподобили на далеч по-привичната има дума „бридж“ – мост.
Годен
В корена на думата „год“ стои идеята „бог“, „божественият ред“. „Годен“ означава буквално „съответстващ на божествения ред“ (сравнете с „угоден“). И обратното, „негодник“ е този, който не живее по законите на Бога (сравнете с английското „god“ – бог).
Треперейки като лист
Всъщност, пословични със своето треперене са листата на трепетликата (дали и от там не идва глагола „треперя“?). Те наистина винаги треперят, дори при тихо, безветрено време. Защо е така дори науката мълчи. Но щом треперят, значи така трябва. За всичко си има причина.
Жертва
Думата идва от „жратва“ – първоначално това значелно обилно угощение за боговете.
Море
Каквото и да си говорим, водата е била и си остава враждебна среда за човека. Хората все пак не са риби. Именно тази идея е заложена в думата „море“ – произлизаща от „мор“, „морене“, „умиране“.
Небеса
Една от версиите, че думата небеса произлиза от „не“ и бесове“ – буквално място, свободно от зло/демони. Но друга интерпретация вероятно е по-близо до истината. В повечето славянски езици има думи, подобни на „небе“, и те по всяка вероятност идват от латинската дума за „облак“ (nebula).
Кибернетика
Ако някога чуете, че има връзка между кибернетиката и греблата, не се учудвайте. Вярно е. Много видове спорт водят своето начало от ежедневните занимания на нашите предци – лов, риболов и, разбира се, военното изкуство.
Древните гърци имали непобедими военни кораби – триери (триеми), чиито гребци били роби. Всеки кораб имал няколко десетки гребци, които трябвало да бъдат следени как гребат. В крайна сметка, за да върви триерата добре, всеки трябваlo да работи ритмично! Имало дори задължително темпо – 22 гребания в минута.
Отчитал ги надзирател с камшик в ръка. Който се замотавал, отнасял камшик. Един да се обърка, цялата триера забавяла ход! На шията на всеки роб висяла верига с дървена круша. Ако наказаният гребец започнел да стене, надзорникът му пъхал в устата дървената круша, за да не сее паника и да не пречи на другите да слушат ритъма на гребане.
Управител на кораба – така се наричал контролиращият. На гръцки – кибернетос. Но защо математикът Норберт Винер, смятан за баща на кибернетиката, кръстил новата наука на контролиращия? Защото той управлявал, а а кибернетиката е наука за управление…
Бистро
Когато през май 1814 г. руската войска влязла в Париж, там нямало ни едно бистро. Вървиш по Елисейските поля – кафенета има, ресторанти – също, но бистро няма. Тропат с копита рунтавите казашки коне по парижките мостове, ездачите им слизат и влизат в някое кафене. Сядат и почват да дават зор на сервитьора: „Быстро! Быстро!“.
И персоналът се опита по най-бързия начин да ги обслужи, все пак са победители. Скоро думата станала позната за френското ухо, само ударението се променило (типично за франьузите), а и звукът «ы» отпаднал. И кафенето, където бързо-бързо може да се наядеш, започнало да се нарича бистро. Така се именуват в цял свят и до днес.