Начало на нашата ера.
Жителите на Римската империя:
– Ах, тези глупави германски варвари! Как може да ядат свинско с бира, когато всички порядъчни хора употребяват хляб, зеленчуци и вино!
Германските варвари:
– Ах, тези глупави жители на Римската империя! Как може да ядат хляб, зеленчуци и вино, когато всички порядъчни хора употребяват свинско с бира!
Няколко века по-късно:
– Няма лошо, ако пробваме хлебчетата. Че и виното…
Жителите на Римската империя (вече разпадаща се):
– Свинското все пак става… Но бирата е боклук!
Минават още няколко столетия, Римската империя се разпада окончателно, започва една каша, мор и глад.
Средновековните християни (бившите жители на Римската империя + германските и прочие варвари):
– Няма какво да се яде, няма какво да се яде… Зърното не ражда, свинете мрат, високите римски технологии са шит – скоро навярно ще изпружим крака. О, кестените растат! Ще пробваме да ги смелим и изпечем!
Християнската църква:
– Пичове, мелете каквото щете, само не забравяйте да отгледате и грозде! Трябва ни вино за причастия.
Средновековните християни в Северна Европа:
– Какъв бахър е у нас – нищо не расте и се получава само някакъв киселяк!
Християнската църква:
– Няма значение. Отглеждайте все нещо.
Християните (пожертвали част от земите си за лозя):
– Няма какво да се яде, няма какво да се яде… Дали да не отидем в гората да половуваме?
Зараждащият се феодализъм:
– Майната ви! Гората е общинска, така че дим да ви няма от нашите гори!
Християните:
– Копелета!!!
Християнската църква:
– И като цяло, месото е вредно. В сряда, петък, събота, по време на Великите пости… накратко, две трети от годината ви забраняваме да го ядете.
Християните и феодалите:
– Копелета!!!
Църквата (западната):
– Затова пък може да ядете яйца!
Църквата (източната):
-Не, не бива!
Християните и феодалите:
– Да вземете да се разберете помежду си, а!
Църквите (западната и източната):
– Никога, сред нас винаги има разкол. Впрочем, може да ядете риба – тук и двете църкви сме съгласни.
Феодалите:
– О, йеа! Между другото, християни: езерата и реките също са наши.
Християните:
– Копелета! И ние сега какво да ядем?
Феодалите и църквата:
– Как какво? В градината има ряпа, зеле, боб.. Впрочем, нали някой е измислил да мели кестените в брашно? Това си е точно като за вашите кореми!
Християните мрачно дъвчат хляб от кестени заедно със зеленчуците от градината: първо плюят, после привикват. В протоколите на инквизиционните разпити на жителите на окситанското село Монтаю започва да се забелязва ласкавото обръщение към любимата жена: „зеленце мое“.
Феодалите и зараждащате се търговска класа:
– А ние пък ядем месо, а ние пък ядем месо! О, по дяволите, какво ме ужили по крака?
Бъдещите лекари (злорадо):
– Това, пичове, е подагра! Развива се заради прекомерна употреба на месо и недостатъчна употреба на зеленчуци. Нарича се още „Кралска болест“.
Феодалите и търговската класа (поласкано):
– Е, щом е кралска, тогава добре. И все пак смърдим по-зле от бедняците!
Лекарите на бъдещето:
– Те имат недостиг на белтъчини в своята храна. И лоша реколта 7 пъти за 20 години. Впрочем, скоро ще ви бъде все тая за тези проблеми.
Християните, феодалите и търговците:
– Защо?
Генуезците, носещи на своите кораби от Крим чумни бактерии:
– Ето защо!!!
Чумата покосява белтъчнонедоимащите бедняци и подагро-автиаминозните богаташи.
Оцелелите (две трети от населението):
– О, а ресурсите изведнъж станаха повече.
Християните и прочие бедняци:
– А работната ръка по-малко! Така, пичове, слушайте сега: искаме по-висока заплата и земя на аренда на изгодни условия!
Феодалите и търговците:
– А баничка не щете ли?
Християните и бедняците:
– А сърп и чук по главата щете ли?
Започва бунт на майотени, тюшени и други чомпи. Въстанието разбира се е потушено, но да се живее там става малко по-лесно. Особено на юг.
Сициалинците:
– Момчета, вижте каква хубост измислихме – нарича се „макарони“! Нещо като паста но засища много по-дълго!
Цяла останала Италия:
– Пфу, гадост суха!
– Още не сте пробвали!
Испанците (връщащи се от току-що открития Нов Свят):
– А ние ви носим картофи и домати.
– И за чий са ни?
Испанците:
– Ми не знаем, гледаме, че индийците ги ядат.
Европа (опитвайки се да дъвче картофените грудки):
– Копелета!!! Това е отровно!
Испанците:
– Нищо-нищо, вие още не сте ги пробвали… Ако пък не ги искате, ето ви тогава царевица.
Християните от Северна Италия:
– Е, добре, дайте ни, може да ни свърши работа… Ах! Израсна! И роди десет пъти повече, отколкото пшеницата. Сега само ще ядем и ще живеем!
Бъдещите лекари:
– О, пичове, не трябва само нея! В нея също няма никотинова киселина. Добавете и нещо зеленичко.
– Вървете на майната си.
В резултат в Северна Италия избухва епидемия на пелагра, предизвикана от липсата на никотинова киселина в порционите.
По същото време в немския Витенберг:
Мартин Лутер (окачвайки 95 тезиса в двора на църквата):
– Чук-чук… Майната му на Рим… Чук-чук… Майната му на папата… Чук-чук… Майната му на цялото това идолопоклонничество.
Германия (оживила се):
– А на постите без месо също ли майната им?
Мартин Лутер:
– Чук-чук… Аха. И на тях също.
Германия:
— Ура!!!
Започват религиозните войни. В резултат половин Европа приключва с католицизма, изкоренявайки лозята в северните райони и разрешавайки да се яде месо през цялата година. Вярно, месото не е по джоба на всеки, затова бедните протестанти трябва да ядат зърнени култури, точно като бедните католици. Зърнената реколта продължава да е оскъдна и живее народът меко казано, гладуващо, докато през 18 век във Франция…
Фармацевтът и агроном Антоан Огюст Пармантие:
— Европа!!! Чуй ме!!! Направих велико откритие!!!
Европа:
— А?
Пармантие:
— Помните ли, че испанците докараха картофите от Америка?
Европа:
— Аха. Рядка гадост. Но прасетата обаче си ядат грудките с кеф – затова и до днес ги садим заради прасетата.
Пармантие:
– Бях в руски плен, нямаше нищо за ядене, така че ядях тези грудки заедно със свинете. И знаете ли, те са много вкусни!
Европа (недоверчиво):
— Наистина ли?
Пармантие:
— Елате при мен на обяд да опитате!
Пармантие организира картофен обед, на който идват всякакви знаменитости от рода на Лавоазие и Бенджамин Франклин.
Европа (след като се убедила, че знаменитостите не са умрели):
– Виж ти, това става за ядене… Да засеем картофи, какво ли?
Ирландците:
– Хайде, хайде! У нас проклетите англичани са взели всичките поля за пасища – поне с картофите ще се заситим. Не им трябва много място, а пък раждат много – ще сеем само картофи вече!
Агрономите на бъдещето (разтревожено):
– Не, не, само не монокултура! Забравихте ли какво стана в Северна Италия?
Ирландците (мрачно):
– Каква, по дяволите, е разликата? И без това нямаме избор – да се яде нещо е повече от нищо!
В средата на 19 век в Ирландия върлува епифитотия и унищожава всички посеви на картофите. Започва Ирландския картофен глад, в резултат на който загива четвърт от ирландското население…
Малко по-рано (отново) във Франция…
Сладкарят Никола Франсоа Апер:
– Господа! А знаете ли, че ако запечатаме храната в стъклени буркани и я сварим, тя ще се запази многооо дълго?!
Наполеон Бонапарт:— Хм, хм…Това ще реши проблема със снабдяването с провизии на моите победоносни войски в г*за на географията, където смятам да ги пратя… Произвеждайте незабавно!!!
И тук идва натуралната революция в света на плюскането. До изобретението на Апер консервираните продукти трябвало да се съхраняват или осолени, или кисели/опушени. Сега вече можело да се съхрани практически всяка храна с години, а това значело, че може да се продава на всяко разстояние.
След това храната предсказуемо поевтинява. Широките маси от населението едва ли не за пръв път в историята престават редовно да гладуват, още повече, че прогресът идва със страшна сила..
Американецът Джон Гори (1850 год):
— Пичове, изобретих ХЛАДИЛНИКА!!
Американските железопътни компании:
– Ами ако го поставим на колела… Уау, ще имаме хладилен вагон! Производители на храни, налитайте! Предлагаме ви железопътни превози!
Производителите:
— Готино! А може ли още по-бързо да се превозва? Със самолети например…
Авиостроителите:
— Не, няма начин…. И сега няма начин… И сега също няма начин… О, вече може! Само че излиза скъпичко.
Производителите:
— Нищо, който може, ще си го позволи.
Населението (което в последните 150 години пораснало с цяла глава и натежало средно с 20 килограма, гледайки се в огледалото):
– Уф, струва ми се, че трябва да отслабнем.
Гламурните списания:
– Да се яде не е модерно! Яденето не е модерно! Не е модерно да се яде!
Производителите:
– Вие какво, оглупяхте ли???
Списанията (изправени):
– Модерно е да се яде само на диета! Само растителни храни! Не, само протеини! Не, само без ГМО! Не, само специално разработените в лаборатории от водещите британски учени! Само сурово! Само варено! Само печеното в зехтин, не, само в масло от морски зърнастец, не, само в кокосовомасло! Само сутрин! Само на обяд! Само след залез слънце!
Населението (поглъщащо едновременно сурово, варено и печено заедно с всички масла от сутриндо вечер):
– Да, да, да… Сега чувствам как отслабвам с очите си… Килограмите просто отлитат!… О, падна ми колана?