Понякога никакви теории на конспирацията не могат да се мерят с ужасната и често абсурдна реалност:
Проклятието „Атук“
Над някои филми като „Полтъргайст“ и „Бебето на Розмари“ тегне тежко проклятие – много от членовете на екипа намират смъртта си при загадъчни обстоятелства. В наши дни практически е забравена историята за „Несравнимият Атук“ – роман от 1963 г., който проследява приключенията на ескимос, преместващ се в модерен мегаполис. Повече от 30 години се правят опити да се заснеме този филм, но някаква висша сила не го позволява.
Джон Белуши, който в началото на 1980 получил предложение да изиграе главната роля във филма, починал през 1982 г. от свръхдоза наркотици – той бил само на 33 години. 38-годишният комик Сам Кинисън, който също се пробвал за ролята на Атук, загинал в автокатастрофа (колата му се сблъскала челно с друг автомобил, чийто водач бил пиян зад волана).
Джон Кенди, друг кандидат за Атук, починал на 43- години от инфаркт, а след това жертва на ролята станал Крис Фарли, който повторил съдбата на Белуши (също на 33 години и също от предозиране).
Злокобната аура, витаеща над произведението, настигнала и тези, които просто прочели сценария. Например: писателят Майкъл О’Донъхи (инфаркт на 54 години) или 49-годишният актьор Фил Хартман, който под въздевйствието на антидепресанти убил собствената си жена Брин. В настоящия момент снимките на филма се намират на същия етап както преди 30 години.
Подмяната
През 1928 г. Уолтър Колинс-старши,прочут мошеник и рецидивист, лежал в затвора Фолса, Калифорния. Колинс бил зад решетките заради серия от въоръжени грабежи, когато в същата година безследно изчезнал 9-годишният му син Уолтър-младши. Полицията предположила, че детето е отвлечено от някои от „старите познайници“ на баща му за отмъщение.
5 месеца по-късно в Де Калбе, Иинойс, съобщили за момче, което наричало себе си Уолтър Колинс и на външност приличало на изчезналото преди близо половин година дете. Когато го докарали при майка му Кристина казала, че това не е нейният исн, но полицаите и детективите я посъветвали да не избърза с изводите, защото „момчето преживяло такъв стрес“, а да поживее с него няколко седмици, докато се оправи. Въпреки това, Кристин продъжила да настоява, че детето е непознато, в резултат на което била изпратена в психиатрична клиника.
5 дни по-късно по време на един от разпитите момчето признало, че не е Уолтър Колинс и че е излъгало, за да попадне безплатно в Калифорния. Артър Джейкъб Хътчинс (това било истинското му име) се надявало, че ще му се отдаде възможност да се срещне с любимия си актьор – Том Микс. Кристин Колинс била освободена от клиниката, но така и не видяла детето си отново.
Според някои версии, Уолтър Колинс-младши станал жертва на садиста и серийния убиец Гордън Норткот, който известно време се подвизавал в местността точно по това време.
Събитията послужили за основа на филма „Подмяната“ (2008 г.) с Аднжелина Джоли в главната роля.
„Червената книга“ на Карл Юнг
Карл Юнг е един от най-известните психиатри в света, създател на аналитичната психология. Юнг в продължение на много години работи заедно с Фройд, но през 1913 г. двамата практически престават да си общуват. Причината е, че Юнг развива психически проблеми, изразяващи се с слухови и зрителни халюцинации, които самият той нарича конфронтация с несъзнаваното.
Юнг описвал внимателно своите впечатления и наблюдения, в резултат на което се появил труд под името „Liber Novus“ (лат. „Нова книга“), но с течение на времето тези бележки станали известни като „Червената книга“. В нея могат да се открият небрежни изображения на Дявола, записи от „разговори с боговете“, кръвосмесителни сцени и образи, дори и дневници „Пътешествие през преизподнята“. Някои смятат, че в работата на психиатъра се заключава безкрайна мъдрост, други я отдават на остра психоза.
Юнг работил над книгата си цели 16 години чак до смъртта си през 1961 г. и за нея казва така: „Тези години… когато бях преследван от вътрешни образи, бяха най-важните в моя живот. Всичко останало е второстепенно. Когато това започна, всичко наоколо престана да има решаващо значение.“
След смъртта на Юнг семейството му почти половин век крие „Червената книга“ от очите на широката маса читатели и едва през 2009 г. издават труда. Оригиналът се съхранява в Музеят на изкуствата рубин в Манхатън. Според някои изследователи, в книгата Юнг се опитва да изрази някаква „дяволска същност“, може да се каже, че ръцете му са били управлявани от свръхестествени сили. Така ли е или не, и защо семейството му дълго време не публикува записките на великия психиатър, остава загадка.
Убийства с „усмивка“
През 1997 г. били убити около 40 младежи на възраст от 19 до 24 години, като във всеки отделен случай, полицията намирала близо до трупа схематично изображение на усмихнато лице („smile“). Тази характерна особеност на убийствата изадавала сериен убиец, но географията на отркиването на телата била такава, че ,най-вероятно, убийството на толкова млади хора в различни краища на страната, не било по силите на един човек.
Труповете били открити в Минесота, Айова, Ню Йорк и осем други щати, при това 9 от жертвите учели в университета Ла Крос Уисконсин.
В повечето случаи телата били на удавници, което усложнявало разследването, защото водатаразрушавала много улики като пръстови отпечатъци или тъкани ДНК за проби. Детектив Кевин Ганън се придържал към версията, че младежите били отвличани от баровете, убивани и след това труповете се хвърляли във водата, за да объркат полицията. А „усмивката“ била един вид съобщение, че убийците са доволни от действията си и са уверени в собствената безнаказаност.