През XIX век във Великобритания посещението при фотограф (или амбротипист – това е човекът, който снимал със стъклени плаки) било цяло събитие: децата се обличали в колосани костюми и рокли и рано сутрин влизали в студиото. Главната задача била да се улови колкото може повече дневна светлина, което в условията на зима (тогава дните са къси), мъгла и облаци, прах и сажди от фабриките, не било никак лесно. На снимките моделите трябвало да стоят неподвижно в продължение на 30 секунди или повече – в зависимост от осветлението.
Дори за възрастен човек било трудно да стои толкова време замръзнал, а какво остава за децата. Продължителната експозиция не позволявала на човек да се движи, иначе всичко щяло да се получи размазано: поради тази причина на повечето снимки викторианците не са усмихнати. За да се облекчи задачата се използвали различни приспособления, които придържали шията и главата на седящия – те приличали повече на уреди за мъчения, но се справяли добре със своята задача.
Викторианските дечица били мили, но на снимките не изглеждали така: ярките проблясъци ги плашели, фотографите – също. Понякога децата заспивали, друг път изпускали лиги и балончета – накратко, процесът бил крайно уморителен и труден за всички участващи страни.
Много фотографи се били специализирали как да снимат деца и възрастни хора. Имало няколко начина да накарат децата да стоят мирно. Първият – да ги упоят с лауданум (разтвор от опиум) до загуба на съзнание, за да се успокоят и да седят в транс. В някои фотостудиа имало животни: маймунки или птици в клетка, като децата гледали само в тях.
Вторият най-популярен начин бил следният: децата били държани на ръцe от собствените им майки, които се опитвали да бъдат максимално незабележими на снимката: за целта се покривали с килими, платове и одеяла, за да се слеят с цветовия фон. Криещите се жени били изрязвани от кадър и тогава на снимката оставали висящи във въздуха страховити безтелесни ръце, държащи детето.