Повечето от нас не могат да си представят Нова година и Коледа без тези ароматни плодове. Откъде се е взела тази традиция? Webmiastoto намери за вас подробни обяснения защо се запасяваме с мандарини и портокали за новогодишните празници.
Версия 1. Свежите плодове насред зима се смятат за лукс
В предишни времена, когато не е имало супермаркети, всеки е можел относително евтино да купи разнообразни плодове, а децата били особено щастливи да намерят в коледния чорап портокал или мандарина.
В обезпечените семейства дори украсявали елха, която след празника давали на децата за „разграбване“: позволявало им се е да скъсат бонбоните, сладките, плодовете и другите подобни ядливи украшения.
И дори в XX век да получиш златист плод за подарък се смятало за голям успех, особено в следвоенното време. В романа на Шърли Конран „Дантела“ има фрагмент, който ярко илюстрира тази версия: в нея се разказва за момиче на име Кейт, която намира в чорапчето си подарък портокал.
Баща ú купил плода от някой моряк за баснословни пари, защото след войната в Англия нямало нито портокали, нито банани, нито сладолед. Кейт яла този портокал цял ден, наслаждавайки се на всяка хапка, а след това цяла седмица гризкала кората.
Версия 2. Спомнете си кой е прототип на Санта Клаус
Тази версия вероятно е позната на тези, които са наясно с житейската история на най-първия „Санта Клаус“ – Свети Николай, който в християнството се почита като покровител на децата. До нас дойде неговото житие, в което има такава история.
Много отдавна живеел беден баща, който имал три красиви дъщери. Той нямал пари да ожени дъщерите си и бил много притеснен какво ще се случи с тях след смъртта му. Свети Николай минавал наблизо, когато чул селяните да говорят за момичетата.
Свети Николай искал да помогне, но знаел, че старецът няма да приеме неговото подаяние. Затова решил да помогне тайно. Щом се стъмнило, хвърлил три торби със злато през комина (или прозореца, тук източниците се разминават). Според преданието, златото попаднало върху чорапите, окачени да съхнат пред огнището.
Когато момичетата и баща им се събудили те намерили златото и, естествено били много щастливи. Те вече можели да се оженят и заживели много щастливо.
Сред хората пък се появила традиция да си шият чорапчета за подаръци и в тях да слагат портокали и мандарини като символ на златото, дарено от Свети Николай.