Забелязали ли сте, че когато някой се прозява, веднага ни се иска да отвърнем с прозявка в отговор? И не защото ни се прозява, просто това е необичайно приятно занимание. Но всъщност ние правим това неосъзнато, мозъкът ни не може да се противопостави на заразителното желание.
Webmiastoto ще сподели с вас обяснението на учените, които от години изучават „прозяващият се феномен“.
Съгласно изследванията, когато видим прозяващи се лица на снимки или видеа, това може да провокира у нас прозявка. При това не е задължително да видим широко отворени усти, достатъчно е да видим нехарактерно затворени очи.
Ако сте се прозинали по време на четенето на тази статия, значи вече сте нарисували прозяването в своето въображение.
Учените свързват заразителността на прозяването с емпатия – способността да се споделят чуждите емоции и чувства. Те установили, че при ответното прозяване след гледането на снимки с прозяващи се същества (в това число кучета и котки) у хората се активира онази част от мозъка, отговорна за тази емпатия.
Ние явно съпреживяваме с прозяващите се и искаме да разделим с тях „нелекия дълг“.
Прозяването става заразително на възраст след 4 години. Самият феномен се обяснява с умора, скука или недостиг на кислород. За температура, когато правим това особено активно, се смята около 20 °С – колкото е средната температура в помещенията, където ежедневно работим.