Хората не обичат да се гледат очи в очи. Защо извръщаме поглед? Колко често го правим? Гледат ли в очите лъжците? Съвременната наука дава отговори не тези и други въпроси:
Очите – огледало на душата
Специалисти от Калифорнийския университет са убедени, че качеството на общуване на 93% се определя от невербалните средства. Езикът на тялото, тоналността, тембърът на гласа и, естествено, изражението на очите помагат да се разбере какво всъщност иска да каже човек.
Други числа, получени от изследване на университета в Маями, показват, че 44% от вниманието по време на общуване е съсредоточено именно в очите и едва 12% в устата. Точно очите са „лакмусът“ на нашите емоции: в тях се отразява страхът, разочарованието, огорчението радостта… Но защо тогава толкова често отвръщаме поглед?
Опит да се съсредоточим
В своя труд „Поглед-отвращение“ психолозите Фиона Фелпс и Гуинет Доърти Снедън се опитали да определят зависимостта от продължителността на погледа като начин за получаване на информация и нивото на нейната сложност.
Те провели експеримент, в който две групи 8-годишни деца задавали лесни и трудни въпроси, като при лесните въпроси получавали информация на принципа „лице в лице“, а а при трудните – чрез видео монитори.
Оказало се, че колкото по-сложен бил даден въпрос, толкова по-често детето поглеждало встрани в опит да се съсредоточи и да намери отговор. Интересно, че подобна ситуация се наблюдавала и в групи, където диалогът се състоял очи в очи.
Лъжец? Лъжец!
Съществуват устойчиви стереотипи, че по време на лъжа човек няма силата да погледне субеседника в очите. Но британсктие психолози от Университета в Портсмут са убедени, че е точно обратното. Изричащият лъжа иска да се убеди, че неговият „зелен хайвер“ надеждно е достигнала до ушите ви, затова непрекъснато следи за емоциите ви, настойчиво гледайки ви в очите. Но ефективно ли е такова поведение?
Силата на убеждението
Серия експерименти, проведени от психолози, показали, че колкото по-отблизо говорещият гледа в очите събеседника, толкова по-малко убедителна изглежда неговата реч. Забелязали ли сте, че много публични деятели не гледат в очите, а по-надолу или в носа? Близкият визуален контакт често може да бъде възприет като явен опит на някого да наложи своята гледна точка.
Един на един
Британските учени от Портсмут също така доказали, че хората гледат по-дълго събеседника в очите, ако се намират с него един на един – средно се гледат тогава около 7-10 секунди. Това време се съкращава до 3-5 секунди, ако общуването става в групи.
„Триъгълник на флирта“
Усмивка, намигване, дълго взиране в очите… Подобно поведение се възприема в съвременното общество като опит за флирт. Вероятно мнозина от вас избягват продължителния зрителен контакт именно поради тази причина.
В книгата си „101 начина на флирт: комуникационният консултант Сюзан Рабин потвърждава този стереотип: вългият зрителен контакт е извънредно важен за флирта, при това мъжете и жените използват различни „техники“.
Мъжете предпочитат директния поглед, който на подсъзнателно ниво считат за проява на сила и мъжество, докато жените „плъзгат“ поглед чрез така наречения „триъгълник на флирта“: дамата първоначално изучава целия „обект“, а ако „тестът“ е издържан успешно, погледът се „спира“ в очите.
Причината е в нещастието
Доктор Питър Хилс, в съавторство с Майкъл Люис от Университета в Кардиф, са публикували статия, в която казват, че нещастните хора се стараят да избягват зрителния контакт. Те по-скоро ще обърнат внимание на новата прическа, красивите обувки или класния парфюм.
Възможно е това да се дължи на това, че страдащият човек не иска да потапя в истинското си емоционално състояние своя събеседник. При него дори проблемите му са „по-високо от покрива“!
Визуал, аудиал или кинестетик?
Невро-лингвистите предлагат свое обяснение. Дали човек обича да гледа в очите, или се опитва да премести поглед встрани, това зависи от начина му на мислене.
Визуалистите мисля с помощта на зрителни образи, затова за тях не е необходимо да фокусират погледа си върху очите, за да „прочетат“ липсващата им информация.
За аудиалистите са важни звуците – те по-скоро ще слушат тембъра и интонацията на гласа, гледайки встрани.
Кинестетиците, опиращи се на интуицията и тактилните усещания, по време на общуване се стараят да докоснат събеседника, да го прегърнат, при това гледайки обикновено надолу.
Агресия или какво иска?
Социалният психолог Джулия Минсън е убедена, че визуалният контакт от една страна е интимен процес, а от друга – може да отразява желанието на един човек да доминира над другия. „Животните никога не се гледат едно друго в очите, – казва Джулия – освен ако не се борят за превъзходство“.
И наистина, втренченият във вас човек поражда чувство на безпокойство и куп въпроси. Акотова е непознат в градския транпосрт или на безлюдна спирка, то веднага възниква въпроса „Какво иска?“ Нервността може да доведе до взаимна агресия.
Ако в нас се вгледа колега, добър приятел или мила продавачка в супера, бързо ще отидем до огледалото да проверим дали нямаме магданоз между зъбите или петно от мастило по лицето си. Всеки от нас е иззпитвал подобно чувство на неловкост, затова често предпочитаме да извърнем поглед встрани.