Всъщност, това, което ние наричаме поличка, се явява национална мъжка дреха на шотландците и се наричат килт. Килтът се състои от парче плат, което не се шие във формата на пола, а просто се увива около кръста и се закрепва с колан. По-рано всеки шотландски род имал свой традиционен цвят, който се преплитал в модела килт.
По цвета на поличката можело да се определи принадлежността на човек към даден клан. В днешно време тази традиция практически е изгубена, но пък килтът става все по-популярен. Единственият допустим модел килт е този с традиционното шотландско каре.
Своя избор в полза на килта шотландските мъже направили не от любов към женския тоалет, а от особеностите на климата на Шотландия и нейния релеф. Пресечена местност, планини, чести дъждове и влага – в този случай мокрите, прилепнали към краката панталони могат да пречат на придвижването.
Килтът давал пълна свобода на движение и позволявал изкачване и на най-непроходимите планински участъци. При намокряне този вид дреха изсъхвал далеч по-бързо от, да кажем, панталоните, а през нощта находчивите шотландци го използвали и като одеяло.
Постепенно преимуществата на килта оценили не само жителите на планинските райони на Шотландия, а и останалото население от страната. А в средата на XIX век килтът набрал неочаквана популярност сред шотландските благородници – интелигенцията и дворянството, а след това килтът бил носен от всички шотландци, дори и тези, които отивали зад граница.
Килтът може да бъде „голям“ и „малък“. Малкият килт е това, което ние наричаме мъжка поличка – тъкан, загърната около бедрата. А големият килт е далеч по-плътен и голям, в който може да се завиеш от глава до пети. И двата вида килт нямат отношение към долните гащи – когато се е появил килтът, долните гащи още не присъствали в гардероба.