Goal.com се зае с трудната задача да определи 10-те най-добри футболисти в историята на европейските първенства по футбол. Започваме в обратен ред, за да стигнем до играча, който е оставил най-ярка следа по време на финалите на Стария континент.
Майсторът на паса
Един от най-добрите плеймейкъри във футбола, първият опит на Шави в еврошампионатите завършва разочароващо през 2004 година. А вторият през 2008-а със сензационно спечелване на титлата.
В Португалия, където Испания отпада от групите, халфът на Барселона не записва и минута игра, но в Австрия и Швейцария е безспорната звезда.
Сърцето на прекрасния испански отбор, каталунецът вкарва първия гол в полуфинала срещу Русия (3:0), а на финала срещу Германия подава на Торес за победното попадение. Все още в разцвета на силите си Шави може да се изскачи в тази своеобразна класация преди Евро 2016.
Великият датчанин
Даван за образец, който всява страх, както на своите защитници, така и на съперниковите нападатели, които са имали нещастието да излязат очив очи с него, Петер Шмайхел бе най-великият вратар на своето поколение.
Датчанинът игра общо на 4 европейски първенства, но той ще бъде запомнен с героичната победа на „червения динамит“ в Швеция през 1992 година.
Спаси дузпа на Марко ван Бастен в полуфинала срещу Холандия, преди да отчая германците със серия виртуозни спасявания на финала и да стане легенда на своята страна.
Дълголетие и класа
Най-добрият ляв бек в историята, Паоло Малдини беше модел за последователност, което е видно от факта, че участва на 4 шампионата на Стария континент, в 3 от които бе избран за най-добрия отбор на турнира.
На Евро 2000 легендата на Милан вършее по целия ляв фланг на Италия, като в същото време заедно с Канаваро, Неста и вратарят Толдо образуват непробиваем защитен вал.
Въпреки това съдбата е жестока към Малдини, лишавайки го да вдигне победния трофей след победния гол на Трезеге в продълженията на финала.
Рекордьор
Докато Шмайхел бе споменат като един от най-великите на своя пост, той не е с най-висок ранг сред вратарите в тази класация. Честта принадлежи на италианеца Дино Дзоф.
Бившият играч на Ювентус печели Световната купа на 40-годишна възраст, но неговият рекорд на европейски първенства също е изключителен.
В 7 мача, разделени между два турнира, три от които отиват на продължение, Дзоф допуска само два гола във вратата си.
След като дебютира през 1968 в квалификационен мач срещу България, той играе съществена роля за последвалия триумф на „адзурите“, запазвайки мрежата си чиста в преиграването на финала срещу Югославия.
На място
Когато се обсъждат най-добрите халфове на всички времена, името на Гюнтер Нетцер криминално често се пренебрегва. През 1972 година германецът еднолично унижава Англия на „Уембли“ в четвърфинал.
Нетцер поддържа своята величествена форма на финала, където е с голяма заслуга за разгрома с 3:0 над СССР в Брюксел.
Плеймейкърът на Борусия Мьонхенгладбах не играе никога повече основна роля в Бундестима заради великия Вофганг Оверат, с когото се считат за несъвместими. Нетцер обаче вече е оставил незаличима следа в на европейското в Белгия.
Вълшебният Драган
Считан от някои за най-голямото ляво крило в Европа, Драган Джаич е най-добрият играч на шампионата през 1968 г. в Италия.
Три минути преди края на редовното време в полуфинала с настоящия световен шампион Англия асът на „Цървена звезда“ прехвърля Гордън Бенкс и изпраща Сърбия на финал срещу домакините.
Изглежда, че Джаич е вкарал и победния гол в Рим, преди Доменгини да изравни, а впоследствие, „скуадра адзура“ да спечели преиграването.
Златни голове
След като направи име в Бордо, и от него се очакват велики неща в Ювентус, Зинедин Зидан дебютира на европейски първенства през 1996 г. Плеймейкърът не успява да вдъхне живот на Франция, която отпада пна четвъртфинал.
Той обаче е в основата на спечелената от „петлите“ световна титла 2 години по-късно, както и на последвалия драматичен успех на еврошампионата в Белгия и Холандия.
В елиминационната фаза халфът наказва от пряк свободен удар Испания, а след това отбелязва златен гол срещу Португалия в продълженията.
Лидерът на Маншафта
Западна Германия, която триумфира през 1972 година, е считана от някои за най-великия отбор на всички времена. Лидерът на Маншафта, разбира се, е Франц Бекенбауер – най-великият немски играч.
Избран за капитан а националния отбор предишната година, Бекенбауер успява да въдвори ред в тима, който се опитва да забрави разочарованието от световното първенство в Мексико.
Кайзера вдъхновява съотборниците си по пътя им към титлата на шампионата в Белгия, 4 години по-късно той печели сребърен медал след загуба с дузпи от Чехословакия.
Невъзможното воле
Символът на водената от Ринус Микелс Холандия на Евро 1988 беше Марко ван Бастен, който завършва турнира като голмайстор с 5 попадения. Неговият клиничен хеттрик в груповата фаза елиминира Англия, а на полуфинала нокаутира в 88-та минута домакина и фаворит Западна Германия.
Ван Бастен обаче завинаги ще бъде запомнен с това, което прави на финала, където с унищожително воле от невъзможен ъгъл довършва СССР за крайната победа с 2:0.
Нападателят няма същият успех 4 години по-късно, когато „лалетата“ са шокирани от Дания на полуфинал, а легендата на Милан пропуска дузпа.
Свобода и хитрост
Няма играч, който да е въздействал на своя отбор така, както го прави Мишел Платини на Евро 1984. Маестрото на Ювентус вкарва невероятните 9 гола за домакините на турнира, включително два хеттрика.
Оформяйки фамозен магичен квадрат с Луис Фернандес, Жан Тигана и Ален Жирес, Платини имаше свободата да прави каквото си иска, създавайки куп неприятности на съперника.
В епичен полуфинал срещу Португалия той се разписва за 3:2 в 119-та минута, а на финала срещу Испания отбелязва от фаул за 2:0. Платини е просто най-запомнящата се индивидуалност на европейски първенства.
Източник: Goal.com