Около половин час след телефонното обаждане инспектор Варник беше на мястото на произшествието.
– Аз съм племенникът на загиналия – представи се на Варник млад човек – Отдавна му предсказвах, че увлечението му към тези мерзки твари ще приключи зле. Но тук той надмина себе си. Не стига, че домът ни винаги е пълен с всякакви гадости – жаби, водни змии, отровници, а наскоро донесе от Южна Америка и най-отровната змия – boa constrictor. Знаете ли, той беше зоолог, работеше в зоопарка. Змията той я доведе от зоопарка, тъй като не можеше да се раздели с нея. И виждате как печално свърши всичко.
– Как е могло да се случи това? – попита Варник.
– Аз не знам. Аз спах в стаята си. Сутринта станах и излязох на улицата. Тогава видях, че в стаята на чичо гори свещ. Отидох при него да го събудя и забелязах лежащата на пода змия. Не, това е прекалено ужасно. Очевидно чичо ми е заспал, змията по някакъв начин е излязла от клетката, изпълзяла е до бюрото и го е ухапала по ръката. Веднага видях белезите от ухапването по ръката му. Змията убих начаса.
– Дайте ми, моля, предмета, с който сте нанесли раната, имитираща ухапване от змия и елате с мен. Заподозрян сте в предумишлено убийство!
Защо инспектор Варник стигна до този извод?
Племенникът на убития зоолог не е учил, че боата не е отровна и не убива жертвите си с отрова, а ги души. А хора, по принцип, не напада. Освен това, жертвата на змийска отрова не умира в спокойно състояние, а в конвулсии.