– Господин инспектор, уверявам Ви: недоразумението стана поради моята разсеяност.
– Моля Ви, не се вълнувайте. Сега ще изслушаме пострадалия. Ако обичате, говорете!
– Пътувах с този господин в едно купе. Още при качването си обърнах внимание, че местата за багаж са пълни с най-различни чанти и куфари. Имаше място само над този господин, където и оставих своя куфар. По пътя си говорихме. Разказах му, че отивам при сина ми, на когото нося подарък албум с много ценна колекция марки, която съм събирал дълги години. След това съм заспал и се събудих, когато вече влакът бе пристигнал. Облякох се и тръгнах да излизам, когато видях, че куфарът ми не лежи там, където го бях сложил. Отворих го и видях, че е пълен с плюшени играчки. Как се радвам, че успях да задържа този негодник!
– Как смеете да ме обвинявате в кражба! Вижте внимателно, че нашите куфари са напълно еднакви, просто съм ги объркал.
– И въпреки това, съм принуден да Ви задържа – казал инспектор Варник.
На какво основание инспекторът заключи, че недоразумението всъщност не е плод на грешка?
В единия куфар има албум с марки, другият е пълен с плюшени играчки. Тежината им е твърде различна, за да се объркат.