Навярно дори и до вас са достигнали слуховете за безкрайните пари, които има в ресторант „Лоза“. Работата е там, че ресторантът разполага със собствени лозя и приготвя вино от два сорта. Няма да им казваме имената, не те са важни, а фактът, че вкусовете им се различават толкова тънко, че дори редовните посетители на ресторанта трудно посочват марката вино от току що отпитата чаша.
Ето и сега двама приятели от вече два часа пият от едно от фирмените вина и по време на разговора си през цялото време се връщат към тази тема.
– Не се и съмнявам, че мога да различа вината – изведнъж заявява непознат мъж, който отдавна седи близо до масата им и внимателно слуша разговора им.
– Само нека ми донесат от избата бутилка вино от другия сорт. Завържете ми очите, налейте ми чаша от вашата бутилка, а в друга от тази, която сега ще бъде донесена и веднага ще определя от кое вино пия – предложил непознатият.
Естествено, и тук се разиграли пари и за всеобща изненада непознатият спечелил.
Но точно тогава минал инспектор Варник, който казал:
– Не, не, не бързайте да се разплащате с парите. Тази игра е нечестна.
Защо решил така инспектор Варник?
Бутилката, от която пили приятелите, в продължение на два часа се намирала на слънце и виното в нея се е нагряло. Виното, донесено от избата, естествено, е било студено. Това и помогнало на непознатия да ги различи.