– Ето там на ръба се случи всичко, господин инспектор. Някакъв младеж ми хвърли в лицето лют червен пипер и ми измъкна от ръцете чантата, където имах 1857 марки. Изкрещях, но наоколо нямаше никого. От страшното парене в очите не виждах нищо. За щастие, познавам тази местност като петте си пръста, затова успях да стигна до най-близкото село Визенгрунд, за да си измия очите. Вярно, паренето все още продължава. Но какво ще стане с парите? От десет години работя тук като касиер и ниога не ми се беше случвало нещо подобно, господин инспектор. Умолявам Ви, намерете крадеца!
– Не се и съмнявам, че ще успея – отвърнал инспектор Варник. – Само едно ме учудва: наистина ли мислите, че толкова лесно ще ме хвърлите в заблуждение?
Защо инспекторът решил, че разказът на касиера е неправдоподобен?
Ако касиерът наистина познава местността като петте си пръста, той е можел да си измие очите в близкия ручей, през който минава мостът.