С нарастващата популярност в края на XIX век на консумацията на газирани напитки,възникнал проблем с масовото запечатване на газираните напитки с помощта на евтини капачки.
По това време, керамичните и порцелановите капачки били скъпи и трудни за производство, а и не можели да издържат на налягането на въглеродния диоксид и го изпускали.
Но всичко се променя, когато през 1892 г. американският изобретател Уилям Пейнтър представил публично метални капачки, които приличали на корона и затова били наречени „Crown Cork“ – капачката-корона била патентована на 2 февруари 1892 г.
Благодарение на нейната назъбена форма, която прилепвала плътно към гърлото на бутилката, се предотвратявало изпускането на газ. Така се раждат познатите ни метални капачки.
В същото време Уилям Пейнтър решил и друг проблем -когато металният капак бил в плътен контакт с течността, той се окислявал и ръждясвал, затова между тапата и бутилкатаа той сложил защитен слой от корк или хартия. По-късно, през 60-те години на ХХ век този слой бил заменен от каучук и пластмаса.
След серия от експерименти Пейнтър стигнал до извода, че оптималният брой на зъбците на капачката трябва да са 24. Впоследстиве, технологията на производство се изменила и зъбците били намалени.