Съществуват няколко версии за произхода на франзелата, но нито една от тях не е потвърдена:
Първата свързва франзелата с ерата на Наполеоновите войни: пекарите на френската армия специално създали дълъг и тесен хляб, за да могат войниците да си го носят в панталоните.
Тази версия, впрочем, е най-съмнителната: първо, очевидно е неудобоството на този метод на транспортиране – лесно можем да си представим на какво би приличала франзелата вечер при спиране за нощувка. И второ, багетата не е предназначена за дълго съхранение (нещо абсолютно задължително за военен продукт) – тя се втвърдява само няколко часа след производство.
Според друга версия, франзелата не е фрнеско изделие, а австрийско и по- конкретно – виенско. През 1839 г. в Париж се открила „Виенска пекарна“ и скоро един от нейните продукти, франзелата, добила национална популярност.
Някои изследователи смятат, че дългият френски хляб дължи появата си на строителството на парижкото метро в края на XIX век. Тунлите се копали от работници от различни краища на Франция и между тях често ставали конфликти: а тъй като всеки строител държал в себе си нож за рязане на хляб, то сблъсъците им можели да завършат фатално.
Тогава авторът на проекта на метрото Фюлжанс Биенвеню помолил пекарите да създадат хляб, който да може да се чупи с ръце – така щял да конфискува ножовете на строителите. Сами знаете, че франзелите наистина могат да се чупят, а не да се режат.
Още една версия – на 28 март 1919 г. във Франция бил приет закон, според който от 10 вечерта до 4 сутринта на пекарите било забранено да пекат хляб и и да използват за тази цел наемни работници. По този начин оставало съвсем малко време за приготвянето на пресен, топъл хляб, който сутрин да дават на клиентите.
Така френските пекари измислили рецептата за франзелата (или пък я видели във виенската пекарна) – чудната багета е нуждаела от далеч по-малко време за приготвяне, коричката ú хрупкала изкусително. Пекарите видяли и друго предимство на франзелата – тя изсъхвала удивително бързо, буквално за няколко часа, а пристрастените към новия хляб клиенти се връщали за пресни франзелки по няколко пъти на ден.