Смята се, че ако не си научил език като дете, то да продължаваш да го учиш на средна възраст е вече безсмислено. Но работата не е само в количеството години и вродените способности – важен е и начинът на учене. Публикуваме личния и доста ефективен способ на американския колумнист Дейвид Бейли:
Аз научих няколко чуждестранни езика в доста зряла възраст. Можех свободно да говоря на базово ниво френски език след 17 дни от началото на обучението, разразботвайки за себе си специална техника. Веднага ще отбележа, че преди това вече знаех испански, така че това не е първият ми чужд език.
През лятото на 2005 година почивах с приятелката си в селце в Бургундия. Разбира се, там никой не говореше английски. И моята приятелка, знаейки, че наистина искам да науча френски, категорично отказа да говори с мен на английски.
Затова си измислих система от упражнения, които започнах да повтарям всеки ден.
Сутрин ставах и сядах да пиша правилните и неправилните глаголи. На това занимание посвещавах два часа. За две седмици изписах огромна тетрадка. И до сега смятам, че преписването на материала е най-добрият начин да го запомниш.
Докато пишех, паралелно слушах аудио уроци на френски. На диска преподавател провеждаше уроци с англоговорящи студенти. Аз забелязвах техните греши, внимателно слушах поправките на преподавателя и вследствие почти не правех тези грешки сам. За две седмици прослушах основния и продължаващия курс по два пъти.
Така също всеки ден тичах по час в парка, в течение на който слушах френска популярна музика. Музиката е отличен вариант да уловите интонацията на всеки език и да тренирате маниера на произношение, пеейки текста заедно с певците.
Обядвах винаги с приятелката ми и нейните приятели. Тъй като те не забавяха скоростта на речта заради мен, обядите ми се проведоха под мотото „Научи или гладувай!“.
След обяда се опитвах усърдно да чета книгата „Чарли и шоколадовата фабрика“ на френски. Четенето на детски книжки е още един прекрасен компонент в метода на бързо изучаване на нов език.
Първо, там лексиката е проста, второ, познатата ви детска история ще ви помогне да отгатнете значението на непознатите думи. И трето, непонятно защо, но детските разкази на чужд език изглеждат по-весели и интересни.
Също така всеки ден прекарвах не по-малко от час да пиша разказ за себе си, който проверяваше поправяше моята приятелка. Когато срещаш нови хора, винаги ти задават примерно еднакви въпроси: „Откъде си?“, „С какво се занимаваш?“, „Как ти се струва Франция?“. Когато предварително готовите и заучени отговори, вие практикувате лексиката и се чувствате по-уверени в разговора.
Друг хубав трик, който използвам са разговорните думи или думите-паразит. Хората постоянно ги употребяват в речта си („всъщност“, „ами“, „така да се каже“, „по принцип“, „в общи линии“). Те не носят голям смисъл, но също повишават увереността ви в процеса на разговор.
След 17 дни заминах за Париж. И първият ден срещнах толкова красива девойка в кафето, че непременно реших да я заговоря. След няколко минути тя ме попита от колко дълго живея във Франция. Когато й казах, че го уча всичко на всичко 17 дни, тя бе крайно удивена и призна, че била готова да се закълне, че живея тук не по-малко от година.