С добър маркетинг попфолкът може да стане втората ни най-скъпа експортна стока след Бербатов. Но как този ориенталски стил да пробие в закостенялото мислене на европейците? Много лесно. С вкарване на личен момент, така че чужденците да усетят попфолка близък до тях и техния бит. Затова най-хитро би било да подарим на всяка държава по една песен, характеризираща нейната същност и политическо положение в момента.
За баровеца на Европа Германия например е необходимо някое по-табиетлийско парче. Предвид факта, че немският данъкоплатец налива милиони в общата каса, опитвайки се да спаси закъсалата еврозона, логично изборът се спира върху „Милионерче“ на Тони Стораро:
„Милионерче не се подигравай ти давай, давай,
бръкни по дълбоко, имаш пари давай, давай,
не се съжалявай ти си паралия, не се подигравай ти.“
При поставената на изкуствено дишане Гърция нещата са ясни – там само императивният призив на Годжи и „Пари нема, действайте!“ може да ги накара да вземат да побачкат:
„Шефа им рече, хайде де, пари нема действайте!“
На съседна Македония, която все още таи надежди, че ще я подкрепим за Евросъюза, въпреки анти българската си кампания, може да подарим парчето на Теодора „Не позна“, в чийто припев се пее:
Не позна, тотално не позна,
фатално не позна, със мене не така!“
За Румъния, с която споделяме общи евро неволи, няма по-подходяща песен от „Шенген“ на Кали. Малко известно парче, в което удачно е вплетен актуалния за нас и северните ни съседи въпрос:
„Шенген, Шенген
ще прескоча ли Шенген?
За ден, за ден,
да съм европейски член.“
Не си мислете, че поздравителният концерт ще подмине шенгенските ни душмани – Холандия и Финландия. На страните, които ни спират за безграничното пространство, деликатно може да намекнем, че животът, освен лимони, често поднася и бумеранг с хита на Емануела „Всичко се връща“. Хак да ви е западняци, казваме ви го право, куме, в очи:
„Утре ти ще си на дъното
и ще ме търсиш,но ще е късно
пожелавам ти го искрено
и нека тъпкано да ти се връща!“