Тези, които са родени през комунизма, със сигурност помнят стрелкащите се по магазините или стоящи на опашка потребители с неизменната пазарска чанта (мрежа) в ръка. Защо хората толкова я обичаха?
Според някои пазарската чанта е изобретена в Чехия в края на XIX век. Чешкият предприемач Вавържин Кърчил решил да забогатее с производството на мрежи за дамски коси.
Но бизнесът му не се развил добре и за да си върне част от вложените пари за производство, в отчаянието си чехът прикрепил към мрежите дръжки и започнал да ги продава като чанти. Не е известно потръгнала ли му е търговията след това, но Кърчил така и не патентовал изобретението си. А може би просто нямал пари.
Факт е, че пазарската чанта бързо набра популярност в соц страните включително и у нас. Хората я харесваха заради капацитета ú, нейната издръжливост и ергономичност – сгънатата пазарска мрежа заема много малко пространство, така че се побира лесно в чанта, портмоне или джоб.
Обърнете внимание, че тогава не се предлагаха найлонови торбички и всеки ходеше на пазар със воя чанта. Във времето на стоков дефицит хората носеха чантата навсякъде със себе си с идеята да купят нещо на път за вкъщи от работа.
Впоследствие дръжките на чантата бяха усъвършенствани – за да не режат ръцете, върху дръжките бяха сложени гумени тръбички. Към чантата често се прилагаха и специални куки – да могат да се закачат например на масата или в обществения транспорт.
Пазарската мрежа беше евтина и достъпна, а се използваше по много предназначения: в нея например се съхраняваха лук и чесън, висящи на стената – смяташе се, че така ще издържат по-дълго.
Ако в къщата нямаше хладилник, пазарската чанта с мляко, риба, месо и други бързо развалящи се продукти се закачаше на прозореца. Децата ползваха мрежата за баскетболните кошове. Бабите украсяваха с помощта на мрежата великденски яйца.
Сериозен минус на чантата беше нейната пълна липса на откровеност – всичко, което носиш, се виждаше от минувачите. А и в нея не можеше да сложиш нещо малко, защото ще изпадне.
В края на XX век пазарската мрежа напълно изчезна, заменена от найлоновите торбички, а „лелката с мрежата“ се превърна в нелицеприятен символ.
Но пък в началото на XXI век за мрежестото чувалче сякаш има надежда за възраждане. В резултат на днешната еко мода, много търговци предлагат вече подобрени пазарски чанти. Така че, може би скоро ще кажем отново „Здравей“ на една истинска легенда.
В Советском союзе сумку изготавливали на предприятиях общества слепых, из суровых нитей, благодаря чему максимальная нагрузка авоськи достигала 70 килограмм! Не каждая современная сумка может этим похвастать. Классическая сумка-сетка плелась в 14 рядов по 24 ячейки. Впоследствии ручки сумки усовершенствовали — чтобы грубые нити не резали руки, на ручки надевали гибкие трубки. К сумкам зачастую прилагались особые крючки – чтобы ее можно было повесить, например, на поручень в автобусе.