Индийският философ Джиду Кришнамурти веднъж казал: „Не е достатъчно да си здрав, за да се приспособиш към това дълбоко болно общество“. Въпреки това, родени и получили възпитание в това общество, повечето хора не осъзнават, че са болни. И още по-сложно е да разберат, че са част от тази болест (както рибите, които живеят във водата, не проумяват, че са част от морския живот).
Да си нормален означава да си болен
Какво значи да водиш нормален живот? В съвременния свят, особено на Запад, това значи да ти промиват мозъка от детска възраст в продължение на десетки години, което ние наричаме училищно образование, за да може през целия си живот да прекараш на работа за заплата, да се съревноваваш с другите, само за да съществуваш, безмълвно и безкрайно да консумираш продукти, наложени от манипулативни реклами, безсъзнателно да вредиш на планетата, на която живеем и бавно да отравяш организма си с храна, пораждаща болести. Да се подчиняваш на правила и да вярваш в догми, утвърдени от власт имащите, да бъдеш пасивен и нетворчески, безкрайно да потискаш себе си, да страдаш, но да не предприемаш нищо, за да се избавиш.
Ако за миг спрете и се замислите, то ще разберете, че този начин на живот е напълно вреден, въпреки че почти всички го считат за нормален и обществото го насърчава. Тези от нас, които се справят повече от добре по своя път, се възприемат най-успешните и уважаваните Но има и други хора, по-сензитивни и уми които желаят друг живот. Те биват осмивани и подигравани са, наричани са глупаци, чудаци или дори луди.
Но дали има смисъл да се живее така, както живеят голяма част от хората? Животът може да протича далеч по-добре – в игра, смях и любов, с желание да се твори да се живее в хармония със себе си и другите. За съжаление, малцина души успяват да мислят извън обществените рамки и да се измъкнат от матрицата, в която са се озовали от самото си раждане.
Това са бунтари, които в даден момент да почувствали потребност да се освободят от оковите на традициите. Те помагат да се създава по-добър свят за всички.
Бунтовниците срещу нормалния живот
Да въстанете срещу нормалния живот е най-трудното нещо, което може да направите. Трябва мъжество, за да си честен със себе си и околните. Гласът на истината в свят, където почти всички живеят в лъжа, си е трудна работа. Да говорите истината значи да тръгнете срещу традицията, да се върви срещу стадния манталитет и да имате силите да продължите пътя си независимо от трудностите, с които ще се сблъскате.
Мнозина са имали смелостта да въстанат срещу нормалния живот на нашето болно общество, но повечето от тях не могат да се справят с възникналите негативни последици. Когато никой не възприема вашата уникалност и не ви разбира, когато всеки се опитва да ви смачка и да ви върне в обществените рамки, мъжеството лесно се изпарява и настъпва огромно психологически мъчение.
Затова някои от великите умове, населявали земята, са страдали от сериозно душевни и емоционални проблеми. Едва много години след смъртта им те са признати за гении, но в живота си били възприемани като особняци или луди.
След като разберете колко вреден е този начин на живот, който живеете вие и повечето хора, и опитате да се освободите и да създадете свой собствен път, неизбежно ще се сблъскате с проблемите. Хората, в това число и членове на семейството и приятели, ще правят всичко възможно, за да създават препятствия на пътя ви с намерените да ви „помогнат“ отново да станете нормални.
Те няма да ви помогнат в отрязването на крилете на съзнанието и избавянето от всичкко, което обременява психиката ви. Но ще направят всичко възможно, за да ви лишат от окриленост, за да пълзите и страдате заедно с тях.
Не се страхувайте да бъдете особняци
Вътрешният глас отдавна ви казва, че можете да живеете далеч по-красиво и трябва да му се доверите, защото е точно така. Може би това е най-трудното достижение, но и единственото върху което си струва да се работи, защото какъв е иначе смисълът да се живее? Има ли смисъл да харчите цялото ви отпуснато време, за да правите неща, които другите казват?
Ако искате да живеете така, както искате вие, а не според чуждите очаквания, съберете цялото си мъжество, за да станете леко особен – особен по стандартите на обществото. Дистанцирайте ссе от тълпата и следвайте признанието си без оглед на чуждото мнение. Бъдете готови да минете през трудности и да изпитате болка, не се отказвайте от сбъдването на мечтата си в реалност.
Запомнете: не е важно колко огорчения ще изпитате, заставайки на пътя на несъответствие на обществените очаквания – наградата ще си струва. Приемайте изпитанията като родилните мъки на новия живот.
Животът е преобразяващ се, прекрасен и радостен. Болката върви ръка за ръка с промените, затова я приемете, позволете ѝ да ви води и нека стане катализатор на вашите вътрешни метаморфози.