Има два момента в живота на мъжа, в които започва наистина да му пука – когато изтегли ипотечен и когато стане баща. Щом ти се случи второто, осъзнаваш факта, че да си изял 10 000 мусаки повече от новия член на семейството е привилегия, но и отговорност. Осъзнаваш и ред други непреходни житейски истини:
Свободното време е тогава, когато бебето спи. Без значение дали дават Левски-ЦСКА, ако детето не иска да нани, се налага да слушаш собствения му рев, а не този на агитките. Бебето е като суров работодател, който не се съобразява с трудовия кодекс, а „уикенд“ му е непозната чуждица.
Един анимационен филм може да се гледа 50 пъти. Една песничка може да се слуша отново и отново до неволевото наизустяване на най-малките детайли и орнаментиката.
Това, че човек е малък на габарити не означава, че непременно е тих. Шесткилограмово хлапе може да вдига невъобразим шум като неколкотонен Т-90 в режим на атака.
Никога не е късно да се „превърнеш“ в кон – да галопираш из стаята, пръхтейки, да цвилиш артистично и с охота да преживяш въображаема трева.
Понякога е задължително да го играеш „лошото ченге“ – бебоците се научават рано-рано как да манипулират майките си, затова ако не искаш да съжителстваш с малък диктатор, се налага ти да влезеш в ролята на „Ел коменданте“. Да раздаваш команди и до втръсване да повтаряш „Не“ и „Не го прави.“
Сънят е новият ти еротичен блян. Би заменил среща във ваната с Андреа за 8-часов здрав, непробуден сън. Ах, колко съжаляваш сега за пропуснатите следобедни ползи в детската градина.
Щастието е дума с непонятно значение до момента, в който не видиш как едно малко човече безскрупулно повръща върху любимата ти фланелка „Металика в Пловдив – 99.“
Бабите са дар от Бога и основен стожер в неравната борба за свободно време.
Имаш лош характер, идеален за нетърпящ преговори терорист. Със садистично удоволствие разпознаваш себе си в честата смяна на настроенията на детето си, в ината му, в желанието му да играе казачок върху нервните ти окончания. В същото време откриваш какъв трън в задника си бил ти самият за твоите родители. Както пееше Руши Видинлиев, „Всичко се връщаaa.“
Използвани изображения: www.freedigitalphotos.net