Учудващо е, но всички продукти, посочени в тази статия, са родени в резултат на военни действия:
Сюрстрьоминг (консервирана маринована херинга)
Може би не сте чували за този шведски деликатес, направен от консервирана херинга, но той е роден именно през войната. През 16-ти век по време на управлението на шведския крал Густав солта била ценна колкото златото. Ситуацията се усложнила, когато шведите започнали да водят битка за морско надмощие с немския град Любек. Херингата била основно ястие за шведските войници, но за съжаление запасите от сол, които се ползвали за нейното консервиране, значително намалели.
Затова, някои доставчици се изхитрили и започнали да слагат по-малко сол в пратките с риба, което нарушило нормалния процес на консервиране. Или иначе казано, рибата започнала да се разлага и добила доста неприятна миризма. Но на война явно дори и вкиснатата риба не се хвърля, защото заради дефицита на храна войниците се прежалили да пробват развалената херинга и о, Богу – взела, че им харесала.
Днес херингата, която вони ужасно, изглежда като плесенясала и носи сложното име „сюрстрьоминг“ е един от националните деликатеси на Швеция. Интересното е, че ароматното ястие не остава никого равнодушен – човек или го обожава, или го мрази.
Майонезата
За произхода на яйчения продукт съществуват няколко легенди, но ние ще ви разкажем най-правдоподобната. В резултат на блестяща военна операция през 1757 г. френската армия под командването на маршал Ришельо завладяла един от бисерите на Балеарските острови – остров Менорка, чийто главен град бил Меон (Мейон).
Не след дълго обаче града бил обсаден от англичаните, които прекъснали всякакви връзки на французите с външния свят. Така на Ришельо и неговите подчинени им се наложило да разчитат само на местните хранителни продукти. А в изобилие имало единствено зехтин и яйца.
След като му писнало да яде омлети, Ришельо заръчал на местен готвач да измисли нещо по-различно. Тогава готвачът забъркал сос от зехтин и жълтъци, който се оказал неочаквано вкусен. Ришельо си записал рецептата и скоро занесъл във Франця рецептата на прочутия „мейноски сос“, кръстен на местния град. Така, според една от версиите, се появила майонезата.
Марципанът
У нас, заради соца и факта, че дълги години се правеше от нискокачествена какаова маса, марципанът стана нарицателно за нещо подобно на шоколада, ама много по-гадно. Истината е, че в Европа сладкото изделие, направено от бадеми и захар, е съвсем „друга бира“: много по-вкусно, много по-качествено.
Няколко са европейските градове, които си оспорват званието „откриватели“ на марципана – немският Любек, испанският Толедо, италианският Палермо и други знайни и незнайни… Факт е, че сместа от смлени бадеми и пудра захар се споменава още в книгата „Хиляда и една нощ“, където тя дори е определена като афродизиак. Най-вероятно бадемовото бижу води началото си именно от Ориента, където знаем, че от сума ти векове успешно експериментират в кулинарната ниша.
Въпросът е тогава как марципанът е дошъл от Ориента в Европа. Според една от най-достоверните версии тайната на приготвяне на марципана е разкрита на местните хора в Толедо от арабските завоеватели.