Създателите на рекламите умело използват слабостите и страховете ни, за да ни продадат продуктите си. Ето техните малки тайни:
Кубчетата лед в рекламите на напитки обикновено се правят от акрил, добая се вода, за да преминава светлината по-добре, а мехурчетата се правят с помощта на прах за пране.
Американските фармацевтични компании харчат два пъти повече за реклама, отколкото за изследвания.
За реклама в света се харчат повече от 500 милиарда долара годишно.
Когато човек в САЩ достигне 65 годишна възраст, той средно е гледал два милиона рекламни клипа.
През 1900 г. в Америка бил създаден първият билборд, след което последвал бум на билбордове по улиците и пътищата.
Смята се, че първата реклама, в която се показвала хомосексуална двойка се появила през 1994 г., когато Икеа показала как двама мъже си избират мебели.
В повечето реклами за часовници стрелките показват 10.10. По този начин стрелките не закриват името на бранда и образуват формата на усмивка. Повече по този въпрос вижте тук.
Американската асоциация на психолозите заявява, че повечето деца не могат да се отнасят критически към рекламата, защото свято ú се довверяват.
Рекламата често е насочена към детското самочувствие. Повече от половината изследвани деца отговорили, че когато им купуват определени рекламирани вещи, те започнали да ценят себе си много повече.
Рекламистите често използват техники, наречени „емоционално въздействие“: те слагат рекламирания продукт до неща, които предизвикват у купувачите положителни емоции. Например, перилен препарат се поставя редом до цветя или деца. Многократно повтаряните кадри на такова съседство помагат да се внуши на купувача положително отношение към рекламирания продукт.
В рекламите за деца обикновено участват деца-актьори по-големи от целевата аудитория. Например, в реклами за 8-10 годишни деца участват 11 или 12-годишни модели с играчки за 8-годишни. Рекламодателите използват образа на по-голямото дете като идеал, към който трябва да се стремят по-малките.
Рекламата „Think Small“ („Мисли малко“) се счита за най-успешната реклама на миналия век. ТЯ била разработена в края на 1950 и се смята за особено успешна, тъй като автомобилът „Фолскваген“, конструирана за Хитлер, се продавала доста успешно в следвоенна Америка.
Над външния вид на храните в рекламиет работят фуд-стилисти. Печеното пиле в рекламата, например, преминава през следната подготовка: първо фуд-стилистите издърпват кожата на пилето и го фиксират с конци и игли. След това бива обвито с напоени хартиени кръпички, които придават обем на пилето и изпускат „апетитна“ пара по време на нагряването. След това пилето се пече, докато стане готова кожата (вътрешността остава сурова). В края на процеса птицата се покрива със златисто-кафява боя.
Реклама върху тротоар в Ню Йорк: „От тук се вижда, че е време да си купите ново бельо“ – този т.нар. партизански маркетинг е пример за „остротата“ на уличната реклама.
За да накара хората да си купят даден продукт, рекламата апелира към психологическите потребности на човек. Най-екплоатираните в рекламата инстинкти са: секс, страх, самочувствие, инстинкт за самосъхранение, имитация, и жажда за власт.
Доста жалби получила за рекламата си австралийската клиника за лечение на еректилна дисфункция „Advanced Medical Institute“. За да демонстрират ефективността на лечението си, те направили реклама, в която съпругата използва ерекцията на мъжа си като степенка, за да достигне висок шкаф.
Рекламата на детски продукти разчита на т.нар „фактор на заяждане“ (nag factor). Той вдъхновява децата да си купуват неща, за да станат по-популярни и яки сред връстниците си. А всичко след това е въпрос на родителско търпение. Според изследванията, американските тийнейджъри средно искат от родителите им да им купят рекламиран продукт 9 пъти преди те да се предадат и да се съгласят с покупката.
Все още най-рекламираните продукти си остават хранителните стоки.