Един африкански крал имал близък приятел, с когото израснали заедно. Приятелят, наблюдавайки всяка ситуация, която се случвала в живота на краля, било тя положителна или отрицателна, имал навика да казва: „Това е добре!“
Един ден кралят отишъл на лов. Неговият другар трябвало да подготви и да зареди оръжието му. Явно обаче някъде сбъркал, докато приготвял единот пистолетите. Когато кралят взел оръжието в ръката си и стрелял с него, изстрелът му откъснал палеца. Изследвайки ситуацията, приятелят както обикновено казал: „Това е добре!“, на което кралят отвърнал: „Не, това не е добре“. И заповядал да хвърлят приятеля му в затвора.
След около година кралят отишъл на нов лов в район, където, според него, бил в пълна безопасност. Но канибали го пленили и откарали в тяхното село заедно с другите. Вързали му ръцете, натрупали купчина дърва и го завързали за един стълб.
Когато се проближили да запалят огъня, канибалите забелязали, че кралят няма един палец на ръката си. А според техните суеверия не можели да ядат човек, който има някакъв недостатък по тялото си. Развързали краля и го пуснали.
Връщайки се у дома, той си спомнил случая, когато загубил палеца си и почувствал угризения за това, как се отнесъл към приятеля си. Веднага отишъл в затвора, за да говори с него.
– Ти беше прав – казал кралят – добре е, че останах без палец.
И той разказал всичко, което се случило с него.
– Много съжалявам, че те вкарах в затвора, това беше лошо от моя страна.
– Не – отвърнал неговият приятел – това е добре!
– Какво говориш? Нима е добре, че вкарах моя приятел за една година в затвора?
– Ако не бях в затвора, щях да бъда там заедно с теб.