Или защо ние казваме „чай“, а англичаните – „tea“?
Долар
Американската валута „долар“ и познатият ни от романите за пирати „талер“ общо взето са едно и също. Факт, е че през XVI век в чешкия град Йоахимстал (област Бохемия) били пуснати монети, наречени „йоахимсталери“.
Но името им било твърде дълго за произнасяне, затова скоро на немски били съкратени просто до „талери“, а холандците и англичаните започнали да произнасят думата като „долар“. През 1792 г. новосъздадените Съединени американски щати приели долара за своя основна валута и го „разделили“ на 100 цента.
Лепта
Лептата всъщност е монета в Древна Гърция и означава „малък“, „тънък“. Монетата била въведена от Александър Велики в резултат на римсото и етруското влияние. Така че, когато казваме „Дай своята лепта“, това звучи красиво, но и безсмислено: защото по дефиниция лептата е нещо малко.
Изразът да дадеш своята лепта все пак има библейски произход, защот в Библията има разказ за жертвата в съкровищницата на Йерусалимския храм на една бедна вдовица, която дала всичко, което има: две лепти.
Трагедия
Думата „трагедия“ буквално означава „козя песен“ или „песен в чест на козела“. Тя се появила в древността и първоначално е свързана в религиозните ритуали в чест на бог Дионис и вечните му спътници – веселите същества сатири, които имали човешки торс, глави и ръце, а долната част на туловищата им била като на козли.
Очевидно заради козлите, сатирите били винаги много похотливи. Празниците в чест на козеподобните същества били доста весели – гърците устройвали шествия и пеели песни в чест на сатирите, които нарекли tragodia – песни в чест на козлите.
Чай
Думата „чай“ и различните вариации „te“ в някои европейски езици се явяват преки потомци на съществуващи китайски думи.Разликата в произношението се обяснява така: западните европейци търгували с южните китайски провинции, където ароматното растение се наричало „te“ (оттук идва и английското „tea“ или пък немското „Tee“).
Източните европейци птк явно са търгували основно със Северните китайски провинции, в които същото растение вече било наричано „ча“ – откъде идва и нашият „чай“.
Апатия
В гръцката философия думата „апатия“ носела емоционална окраска, коренно противоположна на нашето съвременно разбиране. Днес под апатия разбираме безразлично, безучастно поведение към обкръжаващата действително и разглеждаме апатията като психологическо заболяване.
В превод от гръцки тази дума би трябвало да значи нещо подобно на „невъзприемчивост“, макар че в онези времена се употребявала за обозначаване на идеално нравствено състояние на човек, „пълно освобожение от вредни афекти и страсти“.
Според убежденията на стоиците, точно към това състояние бил длъжен да се стреми всеки човек, за да постигне съвършенство. Така че сега може би ще разберем поне малко апатичните хора?
Хумор
Любимата ни дума произхожда от гръцкото humor – „влажност“. Какво общо може да има хуморът с влажността? Работата е там, че в античната медицина състоянието на човек се определяло от съотношението на 4 течности: кръв, лимфа, жълта и черна жлъчка.
Според Хипократ тези четири течности определят човешкия темперамент: а излишъкът или недостигът на някоя от тях водят до изменения в здравето на човек (обикновено към лошо). Хуморът по правило се считал за състояние човек, при което се наблюдава правилно съотношение на тези телесни течности.
Впрочем, точно от тук идва и думата „меланхолия“ – съставена е от думите melas : черно и khôle : жлъчка. Тоест, ако в човек преобладавала черна жлъчка, то той e меланхоличен.