Заплетени в мрежата на модерността и глобализацията, едва ли някога сме помисляли да правим чеиз преди сватбата си или пък да накичим с пендари бъдещата си булка. Вече всичко може да се купи и голяма част от старите сватбени обреди и традиции са отживелица.
Все по-рядко чуваме за прословутите червени петна по бялата риза след първата брачна нощ, но пък не спираме да пийваме блага ракия. Българинът се стреми да запази най-сладкото от народните нрави. Добре е обаче да познаваме миналото и да съхраняваме паметта на народа си.
Какво са правели предците ни преди сватбата?
Сватбените ритуали са част от т.нар. „семейни празници“, в които влизат и традициите, обвързани с раждането. Въпреки че голяма част от старите поверия и обреди вече не са актуални и са непознати за повечето младежи, в научната ни литература се пази информация за колоритните дейности, съпътстващи сватбата. За тях са писали Михаил Арнаудов, П. Динеков, Н. Колев и редица труди фолклористи.
В миналото в брак се е встъпвало сравнително по-рано от сега, а изборът на половинка, с която да споделим живота си, не е бил толкова свободен. Имало е и доста традиции и празници, в които младежите са взимали участие, преди да спечелят правото си да се задомят.
За мъжете е било важно да коледуват, а за дамите-да пазаруват. За добра съпруга се е смятала млада девойка, която е здрава, готви вкусно, умее да се труди и е „честна“. Когато е липсвала достатъчно информация за потенциалната булка или тя е била от съседно село, семейството на годеника е ходело на „оглед“.
Тези посещения са се правили тайно, за да не се срами семейството на момъка, ако той получи отказ. Когато роднините на девойката са желаели да отпратят кандидатите, се казвали, че тя е още малка, не искат да я омъжват и т.н. Често обаче са одобрявали съюза, но са връщали поне веднъж младежа, за да придадат тежест на момата, да се борят за нейната ръка по-дълго.
Приготовленията за сватбата са включвали годеж, съпроводен с хора и радост, изработка на сватбено дръвце, както и месене на обреден хляб. Уговаряли са се и подаръците и чеизът, които ще се дават на младоженците, както и лицата, които ще взимат активно участие в ритуала.
И в миналото кумът е бил сред водещите фигури и е изпълнявал редица действия, които са орисвали двойката с щастие, разбирателство и плодовитост. Интересна е била фигурата на смешника, маскарата, магарето – човек от близкото обкръжение на младоженеца, чиято функция е да весели гостите, да се шегува и да се грижи за доброто настроение на всички.
Преди сватбата момъкът се е бръснел – знак, че пристъпва от едно състояние в друго, придобива нов социален статус. Девойката се е учила да плете и тъче, а непосредствено преди отвеждането й от дома са се пеели жални песни, защото тя напуска родния дом.
Интересни ритуали в деня на сватбата
Когато идват да вземат булката, сватбарите откриват, че вратата е затворена. Традицията повелява да се плати откуп на приятелките й, за да се стигне до нея. Младоженецът също дава пари и злато, за да го допуснат до момата.
До голяма степен тази традиция се запазва и до днес, но в наши дни не се дават злато и пендари, а се пъхат банкноти в обувката на девойката. Самата венчавка се е провеждала в храма, където свещеникът е бил главното действащо лице, но ако в селото не е имало църква, ритуалът се е помещавал в дома на младоженеца.
Там са празнували и гостите след самата сватба, не е било прието да се ходи на друго място, както е сега. Друга интересна традиция е било посрещането на булката с питка, свекървата е давала на девойката да отхапе, приветствала я е в новия й дом. Често се дава нечие пеленаче в ръцете на момата, за да бъде плодовита й тя, да роди скоро син.
Ако след сватбата се окаже, че девойката е девствена, празненството придобива още по-големи размери, стреля се с пушка във въздуха и се пие блага ракия. Ако момата е „нечестна“, баща й плаща по-голям откуп на семейството на момъка, за да се прикрие „греха“. Тогава обаче се спира със забавленията, защото се вярва, че годината няма да бъде плодородна и успешна.
Да откраднеш булка или „приставане“
Въпреки че голяма част от браковете са били предварително договорени, понякога младите са пренебрегвали традициите и сами са избирали човека, с когото ще прекарат живота си. В такива случаи мъжът тайно „краде“ момата и я води у дома си.
Това се е практикувало и когато младежът не разполага с достатъчно средства да „откупи“ булката, да й предложи добра зестра, но въпреки всичко младите искат да са заедно. Често е настъпвала вражда между семействата, но впоследствие някои от тях се споразумявали и все пак организирали сватба.
Защо се прави мъжка сватба?
В Търновска област има интересен позабравен обичай, който се нарича „мъжка сватба“. Традицията е да се организира по време на Сирни Заговезни, но само във високосна година. Ритуалът се прави предимно за плодородие, но и с цел да се засрамят старите ергени.
В празника са се включвали млади мъже, които не са встъпили в брак, някои от тях се преобличали като жени, за да изиграват ролята на булка, организирали са шеговит вариант на сватба.
Този обичай все още се пази в село Камен, като в образа на булката се вживява най-високият ерген в селището. Така се постига комичен ефект, но празникът е съпроводен с много добро настроение и надежда за по-светло бъдеще и успешна година.
Автор: Светослава Хараламбова