През 1988 година след 8 години и 1,5 милиона жертви е сложен край на войната между Иран и Ирак, Бен Джонсън прави знаменитото си финално бягане на 100 метра на игрите в Сеул, а в Шотландия е извършен атентатът над Локърби. През 1988 година в България пък се появява филмът на режисьора Иван Андонов „Вчера“. Историята за групата гимназисти е толкова истинска и искрена, че се превръща в канонична за няколко поколения българи. Мислите на героите от „Вчера“ за приятелството, предателството и любовта са актуални и до днес. Да си припомним най-емблематичните от тях:
• Само от добър приятел става качествен предател!
• Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вие кон боб яде ли!
• Ти мойто «вчера» няма да го бараш! Вън!
• Как така на отделен лист? Как може истината да се дели на две? Че тя е една – цялата истина! Аз на това ги уча всеки ден. Че всички деца са равни – поне докато са във училище!
• То от кино не се забременява!
• Я ме вижте мен! На петдесет и осъм години съм и нямам нито един кариес!
• Какво е това, бе? Бийтълс!? Ще ви дам аз на вас едни Бийтълси! Какви са тия маймунски танци? Не ви ли е срам? Ако искате забавата да продължи – валс! Я извъртете един валс бе, покажете, че сте млади хора…
• Страхливо започваме живота си, Иване!
• Вчера може, днес – не може!
• Е сега вече ще се изключваме!
• Не съм казвал, но пак повтарям.
• Хигиената е майка на прогреса!
• Не е смешно! Вие говеда ли сте!
• Мокрия тебе питам?Имаш ли реплики, или някой друг ти ги казва?
• Ще се намери тоя чин бе, Баръмов — не е овца да избяга!
• Научете се бе, момчета.Каквото прошепнеш, трябва да имаш кураж да го кажеш високо. Достойният човек говори високо и гледа право в очите.