Веднъж сър Френсис Далтън (една от най-ярките фигури в историята на психологията) решил да проведе интересен експеримент. Преди да се отправи на ежедневната си разходка по улиците на Лондон, той внушил на себе си: „Аз съм отвратителен човек, когото всички в Англия ненавиждат!“
След като няколко минути се концентрирал върху това си убеждение, което било равносилно на самохипноза, той се отправил, както обикновено на разходка.
Впрочем, изглеждало, че всичко си било както обикновено. Но всъшност се случило следното; на всяка крачка Френсис улавял върху себе си презрителните и омразни погледи на минувачите. Мнозина се отвръщали от него, като на няколко пъти по негов адрес се чули и обидни думи.
На пристанището един от хамалите, покрай който Галтън минавал, блъснал учения с лакът и го проснал в калта.
Оказало се, че враждебното отношение се предало дори на животните. Когато той минал покрай оседлан жребец, конят ритнал учения в бедрото, така че той отново паднал на земята. Галтън се опитал да предизвика съчувствие у очевидците, но за свое изумление, чул как хората започнали да защитават животното.
Галтън спешно тръгнал към дома да не би неговият мислен експеримент не доведе до по-сериозни последици.
Тази реална история е описана в много учебници по психология. От нея могат да се направят два важни извода:
1. Човек е това, за което се мисли.
2. Не е необходимо да информирате другите за своята самооценка и душевно състояние. Те тъй или иначе ще го почувстват.