Да, Северозападна България може и да е най-бедният регион в ЕС, но за сметка на това пък е най-веселият. Събраните тук реални истории от живия живот ще ви убедят, че Бермудският триъгълник е нищо в сравнение с тристранката Враца-Монтана-Видин…
Една жена ядосана от поредния запой на съпруга си излязла на терасата и гневно се провикнала: „Нема ли у тоя град мъже бе?!?“ Тогава от няколко тераси се чуло: „Що, да нямаш нещо за пиенйе?“
Врачанско признание: „Откак е станало виното, съм изпил не повече от едно кило вода и то кога съм си мил очите.“
Дядка седи на спирката и чака автобуса. Спира едно такси и шофьорът му вика: „Дедо, ако си за автогарата, моем те хвърлим на цената на билета?“ А старецът му отговорил: „А-а, хвани ме за дедовия, я съм с карта!’
В Монтана мъж влиза в някаква кръчма и си поръчва една бира. По едно време отива до тоалетна, където за голяма изненада се оказва негов приятел, който не е виждал от десетина години. Тогава мъжът зарадван казал: „Ей, к’во правиш бе!“ Отговор: „Те, пикам…“
Един дирил да си купи мотор и за цял ден прегледал всички възможни обяви. Вечерта се напил и към 1 часа през нощта внезапно се присетил, че гледал една обява и решил да отиде веднага на адреса. Стигнал пред блока, обаче забравил точно кой е етажът и апартаментът на тоя от обявата и започнал да звъни на всички звънци наред. Тогава сума ти хора наизлезли по терасите, а нашият човек се извикал: „Тоя, дека продава мотора да остане, другите да си легат!“ Останал само продавачът на мотора, а пияният казал: „Я дойдох да ти кажа, че нема го купя!“
Момче от село Стубел било на море във Варна, когато една вечер в дискотеката пяла Ивана. Качил се той на сцената при нея и поискал да поздрави компанията от Стубел. Ивана го питала: „Къде се намира това?“, а той казал: „Е как къде? Между Крапчене и Липен.“
Автобус спира на спирка, която е на баир и бързо започва да се пълни с пътници. Изведнъж автобусът се засилва по нанадолнището и хората вътре забелязват, че някакъв мъж с последни сили тича след него. Всички започват да се смеят на тичащия, а единият от пътниците, подавайки се през прозореца, му казва: „Ей, човече, не тичай толкова бързо, че тука ше се напикаем от смех!“ А бягащият отвръща: „Ся ш’се и нас*рете, аз съм шофьорът!“
Млади момчета от Косталево редовно обирали вилите около язовира. Веднъж на една входна врата намерили бележка, на която пишело: „Моля ви, не разбивайте катинара. В къщата нема нищо!“ Момчетата се усмихнали, разбили катинара и добавили на бележката: „Има-нема, ние сме длъжни да проверим.“