Съвременният роб е принуден да работи до края на живота си, защото средствата, които изкарва за 1 месец, едва му стигат да си плати жилището за 1 месец, храната за 1 месец и транспортните разходи за 1 месец.
Пенсията също е голяма фикция, защото е толкова нищожна, че с нея робът-пенсионер може единствено да си живурка на ръба на оцеляването.
Друг механизъм, който скрито принуждава робите да работят е като чрез реклами, пиар ходове, промоции и нарочно разположени така че да манипулират стоки, им се натрапва да си купуват неща, от които хората реално нямат нужда.
Съвременният роб е въвлечен в безконечна надпревара за „новото“ и „модерното“, а така е принуден постоянно да работи и мисли за пари.
Третият скрит механизъм на икономическа принуда е кредитната система, благодарение на която съвременните роби затъват все повече и повече – за да изплати стария си кредит, рефинансира с нов и така си създава пирамида от дългове.
Дългът със страшна сила виси над роба и го принуждава да работи, дори за по-малко пари, отколкото заслужава.
Четвъртият механизъм, който се използва от робовладелеца, е митът за държавата. Модерният роб вярва, че работи за държавата, но всъщност служи на псевдо-държава, а повечето от изработеното от него влиза в джоба на робовладелците.
Понятието държава се използва, за да не си задават робите прекалено много въпроси от рода на „Защо робите работят през целия си живот и винаги остават бедни?“, „Защо робите нямат дял от печалбата?“, както и „Кой конкретно изчислява парите, които робът е длъжен да плаща във вид на данъци?“
Петият механизъм за скрита принуда се явява инфлацията. Ръстът на цените при заплата, която си остава същата, осигурява дискретен грабеж върху робите. Така съвременният роб обеднява все повече и повече.
Друг скрит механизъм за насърчаване на почти безплатния робски труд се явява укритата информация за реалната стойност на робския труд, реалната стойност на стоките, които робът произвежда.