Медният проводник започва да се използва още в началото на 19 в. като проводник на електричество, когато електромагнитът и телеграфът току-що са били измислени. Медта и алуминият, поради ниското си съпротивление, са най-предпочитаните материали за направата на електрически проводници и кабели, тъй като колкото по-малко е съпротивлението, толкова по-малко енергия се губи. Медният проводник се изпозлва почти навсякъде, където е необходимо да се постигне пренос на електроенергия с малки загуби. Също така, от мед се създават електрически контакти, бобини, трансформатори и много други електрически устросйтва.
Не по-малко популярни са и алуминиевите електро проводници. Алуминиевите жици започват да се използват като проводници на ток значително по-късно от медните, около 40-те години на 20 в.
Алуминият оказва по-голямо съпротивление от медта, затова при една и съща дебелина на проводника, тя провежда по-малко електрическа енергия. За да се постигне еднакво съпротивление на меден и алуминиев проводник, последният трябва да бъде два пъти по-дебел.