Българският гласоподавател е уникален. Доказват го стратегиите, които той прилага при упражняването си на вот по време на каквито и да е било избори. В стратегиите по-долу изключваме онази маса от хора, които са партийно пристрастни и спадат към т.нар. „твърд електорат” („червени бабички”, „гербери”, „депесари”, „костовисти”, „атакисти” и т.н.)
„Ще гласувам за по-малкото зло”
Тази стратегия стъпва на основата на байганьовото „Всички са маскари”. Все пак тук гласоподавателят убедено вярва, че някои маскари са по-големи от другите и те не трябва да бъдат допускани до властта. Тъжна е историята на този гласоподавател, защото в крайна сметка той пуска бюлетината си пак за маскари (според своите си вътрешни разбирания). Този мазохистичен вот, вероятно познат само в нашите географски ширини, е известен още като „гласуване с отвращение”.
„Тия поне са се накрали и няма да почват от нулата”
Тук гласоподавателят се спира на партия, която вече е била в управлението. Той има знанието, че тя е крала, но избира нея пред някоя партия с т.нар. „нови политици”, които още не са вкусили от благата на властта. Слабостта на тази стратегия – гласоподавателят не си дава сметка, че политиците никога не се насищат.
„Кой’т даде повече – за него съм”
Изборният ден е нищо повече от ден, в който да бъдат „заработени” едни 50 лева. А защо не 70 или 100? Тук нямаме дълготрайни очаквания към политиците, всичко започва и завършва в деня на изборите (обикновено се изчакват последните минути, в които може да бъде упражнен правото на вот). Този гласоподавател не се интересува от леви или десни политики, не знае що за животно е това „Южен поток”. Обикновено не може да назове нито едно име на политик или най-малкото Пеевски за него е Пеев. (Една вметка – хора с подобни характеристики, нерядко стават… политици).
Лошото на тази стратегия, изключвайки общественото значение от наличието на подобен тип гласоподаватели, се крие в израза: „Обещаното не е като даденото”. Ето защо накрая този електорат може да проплаче: „Гласувай, булче, ще ти дадем 50 лева. Накрая дадоха такъв х.й!” (вижте видеото)
„Ще гласувам за на чорбаджията хората – иначе изхвърчам”
Това е стратегия за запазване на работното място, чисто и просто- корпоративен вот. Дали шефът на мината е политически зависим или просто началникът ти е съветник в общината от някоя партия – няма значение – ти трябва да послушаш волята му. Сигурен доход или достоен българин на борсата – изборът е твой.
„Само не за тия „мръсни комунисти”
24 – годишна стратегия за гласуване на немалко българи. И тук имаме уникален момент – често неинформираността може да излъже този гласоподавател да пусне бюлетината си за бивши членове на БКП, сега „първи демократи”.
„За гъби съм” или „За риба съм”
Това е по-скоро стратегия за негласуване. Стратегия, при която изборите не те вълнуват, загубил си всякаква надежда, че някой ще сложи ред в държавата, и разчиташ единствено на себе си. „Политиците са по-отровни от гъбите” – това е веруюто на този гласоподавател.
„Ей те тоя вече ще ни оправи”
Това е стратегия, при която винаги търсиш новото лице и винаги вярваш, че той ще е „месията”. Обикновено тези гласоподаватели през годините са пускали бюлетина за Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов.