Шофирането в България е занимание, което е съпътствано с асимилирането на доста полезна информация: винаги може да научиш някоя нова обида, да рзабереш, че максималният срок време, в който трябва да си тръгнал след светване на зелено е една милимунда, както и винаги може да разбереш къде е най-удобно да си навреш „шибания клаксон“. Нека видим основните видове шофьори, виреещи на пътя:
Обикновен п*дераст
Най-честият виновник за задръстванията и белите на пътя. Свири и вика като разгонен язовец. Неадекватен на квадрат, неговите маневри често не само не водят до подобрение на пътната обстановка, ами са и невъзможни от гледна точка на физическите закони. Със сигурност ще гори в ада от толкова много проклятия по негов адрес. Най-честите пожелания по негов адрес са да си навре клаксона там, където слънце не огрява.
Бизнесменът
Вече е доказал всичко на всички, затова кара бавно и тежко, преустройва се рядко но го прави така, сякаш кара танк. Обикновено стои спокойно в задръстването, защото не той бърза за другите, а те за него. Адекватен, спокоен.
Водач на „стара златна“
Обикновено кара таратайка, която е произведена в година, в която Брежнев е имал акне. Кара така сякаш си е у тях и около него няма никой друг. От нелогичните му маневри биха се учудили дори жените, а ароматизаторът му зарче се мандахерца на вси страни. Смята своята „бегачка“ най-малко за Мерцедес. Реагира неадекватно на обкръжаващата го действителност.
Мацка в кола от списание
Убедена е в собствената си изключителност и че ако не се огледа в огледалото, светът ще свърши в адски мъки. Често преставителите на този вид шофьори не са злобни, просто са глупавички, а от там държанието ú е крайно неадекватно. За разлика от горните индивиди. при нея маневрите почти отсъстват (не броим за маневра да вдигнеш панически ръцете от волана и да почнеш да пищиш като в лунапарк). Интересното е, че колкото и да е малка колата ú, винаги успява да заеме 3-4 парко места.
Кръгъл идиот
Живее бързо, умира рано. Крайно опасен. Ако не се изреже с мръсна газ на оживено кръстовище или булевард, докато баса дъни Криско, денят му е загубен. Счита това за своя основна житейска отговорност. Мести се от колона в колона като прострелян муфлон. Често има сблъсъци с органите на пътя, а точките в талона му са по-малко от тези на „Марек“ (Дупница).