Гъсениците, които по-късно се превръщат в пеперуди синевки имат феноменална способност – те знаят как да получат облаги от други видове, като се представят за някой друг. Звучи по-скоро като човешка тактика, нали? Как може някое насекомо без да притежава добре развит мозък да прави такива измами?
Ето как:
Върху тялото на гъсеницата, и по-конкретно върху нейната глава, е разположена малка „устна“. Когато ларвата не желае да се грижи сама за себе си, с помощта на тази „устна“ започва да имитира „песен“, подобна на тази, която „пее“ царицата-мравка. Тогава мравките работници веднага пренасят гъсеницата в своя мравуняк, където тя си живее щастливо и охолно до какавидирането си и трансформацията в пеперуда.
През цялото това време мравките хранят гъсеницата, предпазват я от опасности, местят я на ново място в случай на опасност и ú отдават всички необходими царски почести.
Готованската гъсеница дори не трябва да се притеснява за дъвченето – мравките-работници повръщат вече сдъвчената и усвоена с техните полезни ензими храна директно в устата на гостенката. А в най-гладните времена мравките пренасят в жертва на паразита даже своите неродени братя и сестри (също предварително сдъвчени).
Досегашната царица-майка пък бива изгонвана от мравуняка или дори убивана от поданиците си – такава е злата сила на чаровната измамница. Има и друга теория, че гъсениците всъщност отделят феромони, които карат мравките да ги обслужват.