Светът е голям и паралелни вселени дебнат отвсякъде…
Човекът от Тауред
През 1954 г. в един наглед обичан ден на международното летище в Токио кацнал рутинен полет от Европа. Пътниците спокойно преминавали през митническата проверка, когато дошъл ред на добре облечен господин, който показал паспорта си – съвсем обикновен паспорт, в който обаче била посочена страна, която никой никога не бил чувал – Тауред.
Мистериозният мъж твърдял, че страната му се намира между Франция и Испания, но когато бил помолен да я посочи на картата, той показал Андора. На твърденията на митничарите, че това е Андора, господинът заявил, че никога не е чувал за Андора и че неговата държава Тауред съществува от хиляда години. В допълнение той казал, че често е идвал в Япония през последните 5 години. Паспортът го потвърждавал: в него имало много печати от предишни пътувания в азиатската страна, а освен това човекът имал валута от различни европейски държави. У него даже имало шофьорска книжка, издадена от загадъчната страна, както и чекове от неизвестна банка.
След дълъг разпит и пълно объркване странникът бил изпратен в хотелска стая, докато не бъде взето официално решение. Стаята отвън била охранявана. На другата сутрин в хотела дошли двама души от имиграционните служби. Те открили, че мистериозният мъж е изчезнал. В чакалнята не го били виждали, а единственият възможен начин да излезе от стаята бил през прозореца на 15-ия етаж. Токийската полиция търсела дълго време пътешественика, но така и не го открила. Да се надяваме, че ако той наистина е идвал от паралелна вселена, е успял да намери пътя към дома си – към Тауред.
Нова сутрин, нов живот
През юли 2008 г. 41-годишната жена с добро образование Лерина Гарсия се събудила една обикновена сутрин в леглото си. Тя започнала своя обичаен ден , но постепенно открила малки детайли, които се оказали много странни. Например, пижамата ú била различна от тази, с която си легнала вечерта. Жената решила, че се е объркала и отишла на работа, където работела през последните 20 години. Когато отишла в своя отдел, осъзнала, че това не е нейният офис, въпреки че бил на обичайното място и на същия етаж.
Решавайки, че определено има нещо странно, Лерина се върнала вкъщи, където неочаквано заварила бившия си приятел, с когото се били разделили преди 6 месеца. А новият ú любовник не бил там. Той никога не бил открит, дори и след наемането на частен детектив – нямало следа нито от него, нито от семейството му.
Въпреки че произшествеието с Гарсия прилича на неврологично разстройство, тя смята, че се е събудила в алтернативна вселена. За съжаление на бедната жена, тя така и не могла да се върне в своята вселена и завинаги останала в измерение, където живее с бившето си гадже, от което не може да се отърве…
Непознатата магистрала
Около 23:00 часа на 09 ноември 1986 г.Педро Олива Рамирес, по негови думи, пътувал от Севиля до град Алкала де Гуадаира. Той бил пътувал по този път много пъти, затова останал шокиран, когато пътят изведнъж направил завой и се озовал на непозната магистрала с шест платна.
Около него имало странни обекти и като цяло всичко било странно. Рамирес почувствал топлина, а от известно разстояние чувал и гласове. Един глас се откроявал от общия хор – той съобщил на Рамирес, че се е телепортирал в друго измерение. Покрай него през интервал от точно 8 минути преминавали стари коли с бели и бежави правоъгълни непознати номера.
След около час колата на Рамирес направила ляв завой. Пътният указател съобщил, че по този път може да се тръгне в посока Алкала, Малага и Севиля. Рамирес поел към Севиля, но изненадан видял, че почти бил стигнал Алкала де Гуадайра. Той се върнал, но не успял да намери отново кръстовище, пътен знак или магистралата с шест платна.
Проектът „Монтоук“
Проектът „Монтоук“ е серия от тайни експерименти на правителството на САЩ. Той се провеждал в изоставена радарна станция на източния край на Лонг Айлънд.
Началото било Филаделфийският експеримент, чиято цел била създаването на технология, която да прави корабите невидими за радарите. Проектът от 1943 г. бил успешен, защото за военния кораб „Елдридж“ се твърди, че станал напълно невидим, а след това се преместил в друго измерение, като накрая отново се материализирал в нашето пространство край бреговете на Норфолк, Вирджиния.
Но тъй като повечето членове на екипажа загинали, а останалите били на ръба на лудостта, официалното финансиране на Филаделфийския експеримент спряло. Въпреки това, учени и военни служители били впечатлени – те искали да продължат изучаването на телепортацията и междупространственото пътуване, затова през 1960 г. стартирали проекта „Монтоук“.
Под ръководството на д-р Джон фон Нойман, в рамките на проекта учените изучавали психологическата промяна на тези, които пътешестват между вселените. Те искали да разберат защо Филаделфийския експеримент така се отразил на хората: телепортацията, разбира се, е нещо чудесно, но ако след нея всички умират или полудяват, то няма да има голям смисъл от нея.
Според теорията на учените, хората се раждат с „времеви отправни точки„, свързани с уникални за нашата Земя електромагнитни полета. Следователно един такъв рязък преход към друга двуизмерна плоскост се оказва фатален за всички членове на екипажа. В хода на експериментите на проекта „Монтоук“ фон Нойман уж решил този проблем чрез създаване на компютърен модел на Земята и промяна на времевата отправна точка.
Според документите, фон Нойман можел да изпрати хора до други измерения без последствия. Въпреки това, след приключване на експеримента през 1967 г., той изпратил на Конгреса доклад за своите изводи по отношение на контрола над разума и междупространствените пътувания. Конгресът спрял финансирането и проектът бил прекратен.
Каменните фигури Маркауаси
Каменното плато Маркуаси се намира в Андите, източно от Лима – столицата на Перу. Камъните там приличат на гротескни фигури, силуети на птици, животни и на човешки лица. Смята се, че са се формирали по естествен начин, но никой не знае точно как. Мястото е обвито в мистерия и се смята, че в платото има врата към друго измерение.
Според д-р Раул Риос Сентено веднъж при него дошла пациентка с хемиплегия в последен стадий. Хемиплегия е заболяване, което води до пълна загуба на двигателната функция на едната половина на тялото. Когато започнал да я разпитва, тя казала, че отишла на туристически поход с приятели в Маркауаси. Там скитали до късно през нощта и попаднали на осветена от факла каменна пещера, където танцували хора с дрехи от XVII-ти век. Жената казала, че някаква неземна сила я издърпала до пещерата, но един от приятелите ú я дръпнал от входа преди тя да влезе.
За съжаление, нейната лява половина прескочила „прага“ и напълно се парализирала. Причините за парализата не били открити. Доктор Сентено е на мнение, че жената изпитала върху себе си смяна на измерението, което причинило промени в енергийния поток на нервната ú система. Много учени смятат, че в Маркауаси наистина има врата между световете и тази жена случайно я е пресекла. Ако пациентката бе минала през вратата, тя никога повече нямаше да се върне.