Февруари – вторият месец в годината е и най-краткият в календара. За да отговорим защо има само 28 дни, трябва да припомним, че за летоизчисленията в света се използва грегорианския календар, който е базиран на юлианския, а юлианският календар наследява древноримския. Ето защо всички термини, използвани в съвременния календар, имат своя произход от Древен Рим.
В древен Рим, годината започвала с месец март. Годината се деляла на 10 месеца и се състояла от 304 дни, а януари и февруари не съществували. След календарна реформа, проведена от цар Нума Помпилий, двата месеца били добавени, като годината вече започвала с януари.
Броят на дните в съответния месец на римския календар се изчислявал както следва:
нечетните месеци (март, май, юли, септември, ноември, януари) – 31 дни
четните месеци (април, юни, август, октомври, декември) – 30 дни.
През февруари, месецът с който завършвала годината, в обикновена година се броели 29 дни, а през високосна – 30. Името му се свързва с латинския термин „februum“ – пречистване. През този месец римляните избягвали важни начинания, да се женят и т.н. Месецът се посвещавал на жертвоприношения, на общуване с боговете от подземния свят, т.е., имзащите отношение към смъртта.
При Гай Юлий Цезар обаче настъпили нови календарни промени: бил въведен 4-годишен цикъл, в който три от годините били 365 дни, а четвъртата 366. В чест на това събитие летният месец бил кръстен „юли“. В календара било увековечено и името на император Октавиан Август. Трябва да се отбележи, че месеците с четен брой дни се смятали от римляните за нещастни, затова императорът взел решение да увеличи „своя“ месец с един ден.
Така юли станал с 31 дни, същото се случило и с август. Дните били „отнети“ от февруари. Днес в обикновена година февруари е с 28 дни, а във високосна – с 29.