Учител искал да запознае студентите с това какво значи привилегията и промяната в социалния статус. Затова той им раздал по лист хартия и ги помолил да го смачкат.
След това поставил пред студентите кошче за боклук.
Той обяснил: „Правилата са много прости. Представете си, че вие сте население на страна. И всеки от вас има шанс да стане по-богат и да достигне ново социално ниво“.
„Всичко, което трябва да направите, е да хвърлите в кошчето за боклук смачкания лист без да ставате от своето място“.
От задните редове започнали да се чуват възмутителни възгласи: „Това не е честно!“ Студентите разбрали, че седящите на предните места имат по-голям шанс да уцелят целта.
Младежите започнали да мятат топките хартия и както се очаквало повечето (но не всички) от първите редове уцелили в коша. И едва няколко от задните редици се справили успешно със задачата.
Тогава преподавателят обобщил: „Колкото сте по -близо до кошчето, толкова повече шансове ще имате да го уцелите. Ето какво означава да сте с привилегия. Но забелязахте ли, че за несправедливостта говореха само тези, които бяха на задните чинове?“
От друга страна, студентите, които били отпред, дори не забелязали, че са привилегировани. Всичко, което виждали, са няколкото метра, които ги деляли от целта. „Вашата задача като студенти, които получават образованието си, е да осъзнаете, че имате привилегия под формата на „образование“ и да го използвате, за да постигнете целите си, но в същото време да не забравяте за тези, които са зад вас“.