Момчило Гаврич (сръб. Момчило Гаврић) е роден на 1 май 1906 г. в сръбското село Търбушница като осмо дете в семейството. В началото на август 1914 г. австро-унгарски войници убиват майка му, баща му, баба му, трите му сестри и четиримата му братя. Само той се спасява, защото преди нападението баща му го праща да види дядо си. Останало без семейство, момчето решава да отмъсти и се домъква до 6-а артилерийска дивизия на сръбската армия, командвана от майор Стеван Туцович.
Изслушвайки ужасяващата история, командирът решава да вземе детето в дивизията. Пита го знае ли как се хвърлят гранати, на което Момчило Гаврич отговаря, че досега е мятал само камъни. Тогава Туцович дал на 8-годишното хлапе урок по хвърляне на гранати и избрал един доброволец на име Милош Мишович да бъде негов настойник.
Така Момчило Гаврич бил приет в дивизията, но не искал да отчита само присъствие в нея, а и да помага на новите си бойни другари. Със заповед на командира на полка Гаврич бил оставян всеки ден да извършва по три изстрела с оръдията, насочени срещу врага, в знак на отмъщение заради убитите му роднини.
На 8-годишна възраст след битката при Цер момчето било повишено в звание ефрейтор и му е дадена военна униформа.
По-късно дивизията била разпределена в Солун, а сръбският воевода Живочин Мишич останал шокиран, когато видял в окопите 10-годишен малчуган в униформа. Майор Тукович му обяснил ситуацията: че Гаврич бил с тях в битката при Цер, че е обучен на военна дисциплина и че дори е бил ранен. Тогава Мишич повишил Гавриш до младши сержант.
След освобождението на Белград майор Тукович се убедил, че Гаврич ще получи помощ от британска мисия, помагаща на децата в Сърбия, останали сираци по време на войната. Млакият герой завършва образованието си в Англия, след което се завръща в родината си. Умира в Белград през 1993 г., а има негови паметници на остров Корфу в Джадарския музей в Сърбия.