Когато не живееш сам, понякога ти се прокрадват мисли от типа „По дяволите, защо всички не отидете някъде?!“ И сякаш в отговор на молбата ти, вселената ти дава минута на спокойствие и самота. И тогава идва времето, в което, ако си мислиш, че ще се държиш както обикновено, грешиш:
Първото нещо, което правиш, е да си свалиш панталоните и да се разхождаш по бельо без значение каква е температурата в дома.
Влизаш от стая в стая с танцова стъпка. Лунната походка е точно това, което ти трябва, за да се добереш от хола до кухнята.
В края на краищата, си взимаш душ на отворена врата и си пееш любимите песни под душа с пълно гърло. Къпането ще ти отнеме около 45 минути, защото няма кой да те спре.
Всичко, което ще се яде, се яде директно от опаковката/тенджерата. Ако не е в тенджера или друг съд, може да бъде направо изядено още от хладилника. По този начин заприличваш на енот, който се рови в боклукчийско кошче.
Започваш да водиш все по-сериозни беседи със своя домашен любимец. Всеки път, когато той влезе в стаята, казваш: „О, я виж ти кой е дошъл при нас!“
Наслаждаваш се на всяка минута на своето единачество и правиш всичко онова, което не може да правиш, когато всички са си вкъщи. Да пиеш мляко от бутилката – безценно!
В крайна сметка ти става скучно и започваш да гледаш безполезни видео уроци в youtube.
Дори да имаш важни неща за вършене, се убеждаваш, че да поиграеш видеоигри за един час не е голям проблем. Четири часа по-късно осъзнаваш, че това не е било добра идея.
Ако имаш съсед по стая, започваш да разглеждаш и проверяваш неговите вещи. Няма да откраднеш нищо, просто искаш да ги поразглеждаш.
Накрая, когато окончателно си се насладил на единачеството си, ти става безкрайно скучно и започваш да пращаш съобщения на близките си от рода на: „?!!? Ей, какво правиш? Кога се връщаш?“. Признай си, че не искаш вече да си сам.