Сатаната повдигна вежди.
– Извинявай, какво?..
Гришо нетърпеливо кръстоса крак върху крак.
– Казвам, че искам да си продам душата.
– Ах, душата – кимна Сатаната. – Няма проблем. В каква валута предпочиташ?
– Не искам пари. Искам една нощ с нея.
Той извади от джоба си снимка и я подаде на Сатаната.
– Нощ със снимка?
– Не! С тази тук! Тази, която е на снимката!
Сатаната дори не я погледна.
– Формално това се нарича „бартер“ – каза той. – Продава се за пари или ценни книжа, злато… Всяко подобно, разбираш ли? Дори пощенски марки могат да се изтъргуват в паричния им еквивалент. А когато сменяш вещ за вещ – това вече е бартер.
– Добре, добре – кимна Гришо. Не беше в настроение да спори по въпросите за терминологията, интересуваше го резултата. – Нека бъде бартер.
Сатаната го погледна неодобрително.
– Първо продаваше, сега пък бартер… Сами не знаят какво искат.
Той стоеше в центъра на пентаграма, очертан върху пода с тебешир. Вътре в пентаграма бе тясно и това нервираше Сатаната.
– Ще ми се да бе предложил стол – изръмжа той – Не са ли те учили, че трябва да предложиш на по-възрастните да седнат?
– Извинете – смути се Гришата – Следващия път задължително… Ta какво ще кажете за моята молба?
Той отново показа снимката.
– Коя е на снимката? Елен Колева ли?
– Анджелина – изчерви се Гришо.
– А-а – рече Сатаната. – Джоли? Не разбрах. По принцип, ако си червиса устните по-ярко, Елен Колева ще стане същата. Още повече, че прочетох в един жълт вестник, че в момента няма мъж до себе си.
– Каква Елен? – възмути се Гришо, изчервявайки се още повече. Очилата му се плъзнаха до върха на носа и той ги коригира с пръсти. – Не знам за никаква Елен. Искам само нея. Само Анджелина. Обичам я.
– Добре, разбрах – промърмори Сатаната. – Искаш нощ с Анджелина в замяна на душата?
– Да! – потвърди Гришо. – Точно така.
– Сега ще видим – Сатаната извади от доба личния си бележник и се зарови в него. – Ето, намерих. На осмо число тя лети през нощта от Сан Франциско до Сидни. Тринайсет часа път. Мога да те уредя на съседната седалка.
– Какво? – учуди се Гришата. – Не! Имах предвид… Ами, това… Цяла нощ… с нея насаме.
– А-а-а! – Сатаната се удари по челото. – Любовна нощ искаш? Джиджи-биджи, а?
Лицето на Гришо успя да добие цвят на цвекло.
– Така кажи, бре – каза Сатаната. – Вечно говорите с намеци, а аз трябва да се досещам… Така, добре, по въпроса. Първо, имам лоша новина: тя не се занимава с такива неща.
Гришо попремигна, след което отново нагласи очилата си.
– Мислех си, че можете да помогнете по някакъв начин – неуверено каза той.
Сатаната се почеса по брадичката.
– Мога да я навия, като ú покажа твоя снимка – предложи той -Току-виж се съгласила. Но шансовете сам разбираш са…
– Разбирам – съгласи се с тъга Гришата.
– Второ – продължи Сатаната, – със сигурност може да разпалиш нейната страст. Технически това не е сложно.
Гришо се поободри.
– Но душата ти не е достатъчна.
– В какъв смисъл?
– В прекия! Само тя не стига – поясни Сатаната. – Всичко на този свят има своята стойност. Мислиш, че малко идиоти биха искали да продадат душата си за нощ с Анджелина? Пффф… Но, знаеш ли, нужно е нещо по-скъпо.
– Но това е цяла душа! Цялата си душа прода… заменям!
– Е, и? Какво има в нея, в твоята душа? – попита Сатаната.
Той наплюнчи пръсти и прелисти бележника си.
– Ето, при мен всичко е записано. Григор, 21-годишен. Съвест – нула, доброта – четири точки от десет, представата си за любовта свежда до секс с кинозвезда. А къде е широчината на душата? Къде е величието? Къде са?
Гришо не отговори. Неуспешно се опитваше да разкопчае копчето на ризата си.
– Дефектна стока. – каза Сатаната – Извинявай за прямотата…. Не, не! Не се разстройвай толкова. Какво като не стана с Анджелина? Ако искаш, мога да пробвам да убедя някоя от плеймейтките.
– Какво? …
– В тъмното няма да разбереш разликата. Не за цяла нощ, разбира се. За 20 минути. Навит ли си?
– Не – каза Гришо – Не съм навит.
– Ясно – отвърна Сатаната. – Тогава мога да ти дам една пица. С гъби и шунка.
– Пица?
– Да. страхотна пица. Честна сделка.
– В замяна на душата?
Сатаната кимна.
– Добавям и чаша капучино – каза той – Лично от мен. Подарък.
– Не – разочаровано махна с ръка Гришо. – Пица е малко.
– Това е най-високата цена, която мога да предложа – каза Сатаната. – Пазарен принцип, момче.
Той се изплю в краката си.
– Ех, малки душички. Дай на всекиго Анджелина Джоли!
Пентаграмът бе обвит в гъст дим, във въздуха се разнесе мирис на сяра и газове. Сатаната си замина.