На студентите от Станфордския университет била възложена задача: да спечелят 600 $ за 2 часа. Всеки от 14-те отбора получил плик с 5 долара „начален капитал“ и два часа време. След завършване на задачите всеки отбор има три минути за презентиране на своето решение.
Имало предложения за откриване на импровизирана автомивка или за продажба на безалкохолни напитки – в тези случаи петте долара щели да бъдат използвани за закупуване на материали и продукти преди започването. Прилични варианти за тези, които искали да спечелят малко за няколко часа.
Въпреки това, отборът спечелил най-много пари, изобщо не използвал стартовите 5 долара. Те разбрали, че, всъщност, тази сума изобщо не може да им е от помощ, и решили да погледнат на проблема в по-широк план: „Какво ще стане, ако започнем от пълна нула?“
Друга група обърнала внимание на проблем присъщ на много студентски градове – дългите опашки пред популярните ресторанти в събота вечер, и решили да помогнат на хората, които не искали да чакат. Членовете на отбора резервирали няколко маси в ресторанти. С настъпването на уречения час, срещу 20$ те продавали правото на вход в ресторанта на желаещите да влязат веднага.
Друг екип постъпил още по-лесно. Те заели пред сградата на Студентския съюз специално място и започнали измерване на налягането във велосипедните гуми. След като обслужили първите няколко клиенти, екипът осъзнал, че колездачите са изключително доволни и благодарни. Независимо от простата на операцията, новата услуга се струвала на клиентите удобна и полезна. Всъщност, един час след началото на работата екипът спрял да взима фиксирана сума и искали всеки клиент да плати за услугата толкова, колкото смята за удачно. Печалбата веднага се увеличила няколко пъти.
Всеки един от тези проекти донесъл на екипите по няколкостотин долара и това доста впечатлило другите. Въпреки това, един от отборите успял да заработи цели 650$: те успели да погледнат на наличните ресурси под съвсем различен ъгъл.
Въпреки това, един отбор не успя да печелят толкова, колкото $650 те са били в състояние да погледнете на наличните ресурси, с които разполагат по съвсем различен ъгъл.
Тези студенти установили, че най-ценният им ресурс не са 5-те долара и двата часа време, а трите минути презентация в понеделник… Затова решили да продадат това време на компания, която желаела да покани студенти да работят за нея. Те създали три минути рекламно видео на тази компания и го показали на другите студенти, вместо да разказват какво са предприели през миналата седмица. Оказало се великолепно решение (което не било хрумнало на другите участници).