Всеки от нас има моменти когато иска тишина. И ако в такъв момент се озовете в безехова камера, ще започнете да се побърквате.
Защо? Защото тишината ще бъде по-тиха от вашите желания. Обикновено, когато човек иска тишина, той има предвид тиха и спокойна обстановка, а не пълна липса на звуци.
Представете си, че сте в стая, в която няма ехо. Вие крещите, а звукът не се отразява – изглежда така, сякаш стените поглъщат думите ви. Нямате телефон, плейър и дори часовник.
В средата на стаята има стол. Не ви остава нищо, освен да седнете на него.
След няколко минути чувате не само биенето на своето сърце, но и как кръвта тече във вените и пулсира в слепоочията ви. Още малко и ще чуете как работят белите дробове: леко свирене при дишане и издишане. Изръмжава стомахът. И отново – удари и свистене. Само звуци, издавани от вашето тяло.
Зловещо, а?
Може би някой ще каже, че там с лекота може да се унесеш и да заспиш спокойно. Да, ама не. Човек е така устроен, че в състояние на тревога не може да заспи. А каква е тревогата? Човек привиква в среда, изпълнена с различни звуци, но никога в пълна тишина (изключения са хората, живеещи в глухота). И когато внезапно изчезнат звуците на окръжаващата среда, мозъкът подава сигнал за тревога.
След няколко минути започват и халюцинациите: основно слуховите.
Максималното време, което е прекарал човек в такава камера, е 45 минути. Имало е случаи, когато само няколко минути в звукоизолирано помещение са ставали причина за нервен срив у тестващите.
В действителност, тези камери не се използват за изтезания на хора. Те са предназначени за изучаване на звуци и радиовълни. Затова има два вида безехови камери:
Акустични безехови камери – помещения, в които се изучават звуци.
Радиочестотни безехови камери – стая, в която се проучват радиовълни.