Тези истории ще ви върнат вярата в човечеството

хора от Перу

Снимка: pixabay.com

Всеки ден се сблъскваме с огромно количество негативизъм, стрес и лошо настроение. Волю-неволю много от нас реагират на обкръжението в същия дух с друга доза негативизъм. Но в същото време добрините, благодарността и приятните усещания също се предават чрез този „вирусен“ ефект, просто ги срещаме по-рядко. Доказателство за тези истории, които ще образуват буца в гърлото ви и ще върнат вярата ви в доброто у човека:

Прибирам се сутринта към вкъщи. На входа видях съобщение: „Скъпи съседи! Днес около 9:20 на входната врата загубих 20 лева. Ако някой ги намери, занесете ги, моля, в ап. 26, Антония Петрова. Пенсията ми е 300 лева.“ Извадих 20 лева, качих се до апартамента, позвъних. Отвори ми баба с престилка.

Само като ме видя, протегнал парите, веднага ме прегърна и се разплака от щастие. И ми разказа: „Отидох за храна, върнах се и докато съм вадела ключовете за вратата на входа, навярно съм изпуснала парите“. Но категорично отказа да вземе парите! Оказа се, че за няколко часа аз съм шестият, който е „намерил“ бабините пари. Хора, обичам ви за това, че сте такива!

***

Видях на улицата баба, която продаваше едно-единствено стайно цвете – виолетка. Стана ми жал и платих 10 пъти повече, отколкото тя поиска. Тя през сълзи: „Отивам до магазина да купя на дядото салам“. Занесох цветето вкъщи, на следващата сутрин то разцъфна.

***

Никога не съм се смятала за привлекателна. Наскоро моят годеник забрави да затвори след нашия телефонен разговор. И го чух как взе да разказва за мен на съквартиранта си. Колко красива съм днес и как всичко до мен бледнее. И колко силно ме обича. Разплаках се. За първи път се почувствах красива.

***

С приятеля ми бяхме в мола и спечелихме плюшена играчка от рекламна викторина. Видяхме умствено изостанало дете с баща му и дадохме играчката на детето. То каза: „Благодаря“. Баща му едва не се разплака. Оказа се, че малчуганът не бил говорил от няколко месеца.

***

Преди четири месеца бях диагностицирана с алопеция (косопад). След месец загубих косата си. Беше ме страх да отида на училище, мислех, че всички ще ме гледат. На следващата сутрин се позвъни на вратата, а десет мои приятели стояха отвън с напълно обръснати глави. Две от тях – момичета…

***

Наскоро се връщах от университета и край метростанцията видях военен ветеран. Той седеше до табела, на която бяха неговите ордени и медали. Наградите, които е заслужил по време на войната. Продавал ги, за да си купи нещо за ядене.

Приближих се, извадих цялото съдържание на чантата си и му го дадох с думите: „Вземете всички мои пари, но не продавайте своята чест и доблест за стотинките на хора, които са недостойни…“ Той се разплака, взе парите, събра ордените си и тихо през сълзи прошепна: „Благодаря, дъще“. В такива моменти имам чувството, че мога да променя света. Те ми дават надежда.

***

В навечерието на моя 17-ти рожден ден 9-годишната ми сестра цял ден се въртеше около мен с блеснали очи, защото искаше да ми даде своя подарък. На сутринта, както обикновено, отидох да я събудя за училище. И казах: „Сега вече можеш да ми връчиш своя подарък“. Още преди да отвори очи, тя се протегна и ме прегърна с малките си ръчички.

После бръкна под възглавницата и ми подаде плик с надпис: „На скъпия ми брат за рождения ден!“ Отворих го и открих вътре банкнота от 10 $, две банкноти от 10 лева и една от 5 лева. Това били абсолютно всичките ú пари. Прегърнах и стоях така дълго време, за да не види сълзите в очите ми.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account